Определение № 953 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2300/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ Фамозо Лайн“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 240 от 11.04.2024 г. по в. т. д. № 349/2021 г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260015 от 16.09.2020 г. по т. д. № 1681/2017 г. на Софийски градски съд, като краен резултат настоящият касатор е осъден по предявен иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД да заплати на „Дан 92“ ЕООД сумата от 122 374, 85 лв., дължима за извършени СМР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 37 339, 59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 122 374, 85 лв., начислена за периода от 02.05.2014 г. до 02.05.2017 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са формулирани правни въпроси, по отношение на които се сочи, че са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, без да се конкретизира коя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК е релевантна към всеки от тях.

Твърди се и наличието на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, с аргумента, че атакуваното решение е очевидно неправилно.

Поставените от касатора правни въпроси, които според него отговарят на изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са следните:

1. „Може ли да се води дело по чл.61, ал.1ЗЗД (извършване на работа без възлагане в чужда полза - което е основанието на иска на ищеца) и искът да бъде уважен изцяло, ако ищецът твърди, (а и свидетели потвърждават), че работите са му били възлагани от пълномощник на възложителя, макар и устно, т. е. основанието на иска не може да бъде „гестия”, тъй като възлагане, според ищеца, е имало ?“;

2. „Може ли да бъдат присъдени мораторни лихви, без главницата (ако изобщо има такава) да е била поискана от страната, която претендира, че й се дължат мораторни лихви, без да са издадени фактури и изпратени на твърдяния длъжник и без да се установи в процеса в условията на пълно и главно доказване кога, как и от кого е извършена всяка от дейностите ? Ако главницата е сбор от различни претенции за извършени дейности през различни периоди от време, от кога започва да тече погасителната давност за всяко от тези вземания ?“;

3. „Може ли да се уважи един иск изцяло, без да има записвания в съдебно-техническите и икономически експертизи за точни размери на извършени СМР и довършителни работи, а само с твърдения, че тези СМР не може да ги няма на мястото - без доказани обем, количество и качество и без данни да са приети от възложителя, от проектанта и от надзорника по съответния ред, както изисква Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (където нормите са императивни) ? Може ли да бъде уважен иск изцяло, ако самото вещо лице Д. в САС (икономическа експертиза) е заявил в с. з., записано в последния протокол на делото пред САС, че не е възможно да се разпределят в пари претенциите по количества, посочени от вещите лица (СТЕ), тъй като там са дадени в друга мерна единица ?“;

4. „Ако в Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (задължителна за всеки вид строителство, като без нейното приложение няма как да се установи размерът на извършени СМР и довършителни работи) се изисква задължително писмена форма за валидност на приемането на всички извършвани действия в строителството (която норма е императивна), може ли претенциите на ищеца да се докажат само с един неподписан от ответника протокол, съставен от единствения свидетел по делото, който не е имал пълномощия да издава такива документи от страна на управителя на дружеството строител, който протокол не е изпратен по съответния начин (например нотариална покана) на собственика на имота и въз основа само на твърденията на лицето (св.Р., който не е имал пълномощно от управителя на дружеството да съставя такива актове), което е изготвило протокола, без възможност възложителят (ответник по исковата молба) да провери количеството и качеството на извършените дейности, ако приемем, че ищецът изобщо ги е извършил, след като от доказателствата по делото става ясно, че на обекта са работили още поне 5 дружества ? Може ли изобщо в нарушение на Наредба № 3 от 2003 г. да се приемат устни доказателства, като наредбата изисква в хода на строителството всички протоколи да са в писмена форма ?“;

5. „Може ли едно решение да се основава само на документи, които според самия съд нямат материална доказателствена сила за ответника и за Съда ?“;

6. „Може ли съдът да приема като доказателства, на които изцяло се основава атакуваното решение, фактури и други счетоводни документи, които не отговарят на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, издадени три години след приключването на строежа с разрешение за ползване ?“;

7. „Може ли да бъде присъдена законна лихва върху главницата за период от три години (от април 2021 г. до март 2024 г.), през който въззивната инстанция (САС) не можа да намери три вещи лица, които да изготвят допуснатата пред въззивната инстанция повторна експертиза, като спорно е изобщо дали беше правилно това допускане на СТЕ при действието на нормата на чл. 266 ГПК ?“.

Ответникът – „Дан 92“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от „Дан 92“ ЕООД срещу „Фамозо Лайн” ЕООД искове с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 266 ЗЗД. С постановеното по спора решение на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД „Фамозо Лайн” ЕООД е било осъдено да заплати на „Дан 92” ЕООД сумата от 60 639,35 лв., представляваща обезщетение за направените от „Дан 92” ЕООД разходи за извършване на строителни дейности на обект „Цех за дървена дограма в [населено място]“, които не са му били възложени с договор и са изпълнени в интерес на „Фамозо Лайн” ЕООД по Протокол за изпълнени строителни и монтажни работи № 9 от 03.05.2012г. и по Протокол за изпълнени строителни и монтажни работи № 10 от 11.07.2012 г., съответно описани, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 02.05.2017 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като искът по чл.61, ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над сумата от 60 639,35 лв. до пълния предявен размер от 122 374,85 лв. - частична претенция от общо дължимата такава в размер на 150 000 лв. Със същото решение са били отхвърлени предявените от „Дан 92” ЕООД срещу „Фамозо Лайн” ЕООД, при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 266 ЗЗД по отношение неуважената част на главния иск. Отхвърлен е и предявеният от „Дан 92” ЕООД срещу „Фамозо Лайн” ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 37 365,02 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 122 374,85 лв., начислена за периода от 02.05.2014 г. до 02.05.2017 г.

Сезиран с жалби и от двете страни, за да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – София е констатирал, че страните не спорят по установения и от представения Договор за строителство от 29.09.2011г. факт, че в тежест на ищеца е възникнало задължението да изпълни строително-монтажни работи (СМР) на обект „Цех за дървена дограма в [населено място]“, които са били описани по вид и количество в приложение 1 към договора, неразделна част от което са и няколко количествено-стойностни сметки, за което възложителят „Фамозо Лайн“ ЕООД се задължил да заплати възнаграждение в размер на 600 881,13 лв.; По делото са били представени седем броя КСС към договора и протоколи от № 1 до № 8 за изпълнени СМР в Цех за дървена дограма, [населено място] към процесния договор и фактури към тях, като страните не са оспорвали, че посочените в тези протоколите работи, са били извършени от изпълнителя и са били заплатени от възложителя; По делото са били представени Протокол № 9 от 03.05.2012 г. за изпълнени СМР и фактура № 2081/2015г. на стойност 54 616,45 лв. с ДДС, както и Протокол №10 от 11.07.2012г. за изпълнени СМР и фактура № 2080/2015 г. на стойност 114 104,60 лв. с ДДС, които протоколи са били издадени във връзка с обект „Цех за дървена дограма“, [населено място] и са били подписани само от представител на изпълнителя „Дан 92“ ЕООД; В окончателния доклад № С-037 от 0.08.2012г. относно производствената база за дървена дограма, изготвен от „ Б. И. С. Инженеринг“ ЕООД - изпълняващ строителен надзор, бил направен извод, че строежът е изпълнен законосъобразно и при условията на одобрените проекти, екзекутивна документация и надлежно издадено разрешение за строеж; С нотариална покана от 14.01.2016г. „Дан 92“ ЕООД поканил „Фамозо Лайн“ ЕООД да приеме описаните в Протокол № 9 и Протокол № 10 работи, на която новият управител на дружеството отговорил, че не може да приеме извършените работи, тъй като не е бил управител към 2012 г. и не знае дали те са били извършени на обекта и то именно от „Дан 92“ ЕООД.

След самостоятелен и подробен анализ на доказателствения материал, на изслушаните в първоинстанционното производство свидетели и приети експертни заключения, включително и по допуснатата във въззивното производство нова тройна комплексна СТИЕ, съставът на Апелативен съд – София е направил следните решаващи за спора изводи: че описаните в протоколи №№ 9 и 10 спорни СМР са извършени от „Дан 92“ ЕООД лично или чрез подизпълнители; - че същите са извършени в интерес на „Фамозо Лайн“ ЕООД в собствения му имот и са с нужното качество, аргумент за което е обстоятелството, че 12 години след построяването на обекта, всичко по него е в много добро състояние и функционира; - че не се установява ответникът да се е противопоставял на допълнително извършените без възлагане работи, като е обобщено, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иска с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД в установения от експертните заключения размер, от който е приспаднат включената печалба от 8 %.

По съображения, че в чл.61, ал.1 ЗЗД изрично е предвидено, че гесторът има право да получи направените разноски ведно с лихвата от деня на разходването им, т.е. лихва се дължи и без покана, въззивният съд е уважил и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Всички формулирани в изложението въпроси, на които касаторът иска да получи отговор от касационната инстанция, са насочени към оспорване на правилността на въззивното решение, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях - т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорите на въпросите са обусловени от преценката на фактите и доказателствата по делото, а в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали фактическите констатации на въззивния съд са обосновани и дали правните изводи, до които е достигнал съдът, са законосъобразни.

Освен гореизложеното, касаторът не е аргументирал и какви са допълнителните селективни предпоставки по поставените от него въпроси, което представлява самостоятелна пречка за преценка и съответно - уважаване на искането му за достъп до касационна проверка на решението на Апелативен съд - София.

Самостоятелното основание на чл.280, ал.2,предл. 3 ГПК е заявено бланкетно, без обосноваване на изведен от практиката на ВКС порок на въззивното решение. Независимо от това, от съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/ изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК