Определение № 77 от 07.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 886/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ С. – С. С. „, против решение № 131 /25.06.2012 год., постановено по т.д.№ 129 / 2012 год. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 3 / 03.01.2012 год., постановено по гр.д.№ 3968 / 2011год. на Великотърновски районен съд, с което е уважен предявеният от К. „ В. К. - В. Т. „ против ЕТ „ С. – С. С.„ иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД, като търговецът е осъден да предаде държането на недвижим имот, осъществявано на основание сключен с ищеца договор за наем, развален от наемодателя поради неизпълнение задължения на наемателя по заплащане на наемна цена и консумативи. Касаторът се позовава на неправилност, поради постановяване въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.235 ал.2 ГПК, тъй като и за формиране правните си изводи съдът е съобразил отделни доказателства, игнорирайки или напълно абстрахирайки се от други. Счита, че съдът, в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, не е постановил мотиви по доводите на защитата, свързани с неизправността на ищеца, като страна по договора за наем. Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса - конкретизиран от изложението по чл.284 ал.3 ГПК, в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: Не следва ли тезата на ответника, че ищецът, в качеството на наемодател не е осигурил спокойно ползване на имота, като не е осигурил отделно отчитане на потребената на наетия обект електроенергия, да се приеме като наведено възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ал.1 ЗЗД и как съдът се произнася по такова възражение - единствено в мотивите си или с диспозитива на съдебното решение ? Цитира каузална съдебна практика: реш.№ 753 по гр.д. № 792 / 2008год. на ІV г.о. на ВКС и реш.№ 1491 по гр.д.№ 527 / 2008 год. на V г.о. на ВКС. Ответната страна - К. „ В. к. - В. Т. „ - оспорва касационната жалба, като намира, че така поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но с доводи, относими към проверката за правилност на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим съдебен акт. За произнасяне по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът - К. „ В. к. - В. Т. „ - е предявил иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД, твърдейки упражнено право на разваляне на сключения с ответника наемен договор, предвид неизправност на наемателя в издължаването на наемна цена и консумативи / дължими такси за потребени в наетия обект вода и електроенергия /, на основание чл.12 т.3 от сключения договор. Ответникът е противопоставил възражение, че за наетия обект, находящ се в сграда, съдържаща и други, самостоятелни по предназначение и нестопанисвани от него обекти, не е монтиран отделен електромер, респ. не се отчита самостоятелно потребена електроенергия, предвид което е поставил под съмнение дължимостта на претендираните суми с фактури, цитирани в писмото - покана за изпълнение на задължението, с предупреждение за разваляне на договора / изх. № 164 / 02.03.2011 год. /, на основание чл.87 ал.1 ЗЗД. Ответникът е противопоставил и възражение, че наемодателят е могъл да прихване срещу дължимите суми от общо 6 647,44 лв., внесеният с качество на задатък, депозит при сключването на наемния договор, в размер на 2816,50 лева. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.233 ал.1 ЗЗД е бил уважен, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния за следното: неизпълнението ,обусловило прекратяването на договора за наем касае не само незаплатени консумативи за ползвана на наетия обект електроенергия, но и такива за потребена вода и наемна цена, за неиздължаването на които и по отношение изправността си ответникът не е провел защита. Наред с това и по отношение възражението за липса на самостоятелна отчетност за потребената електроенергия, съдът е съобразил събраните доказателства за създадени условия за действителното й отчитане - като остатъчна стойност от разликата в данните от електромерите: първичен - за цялата сграда и вторични - за обектите в същата, изключая наетия от ответника обект - ресторант, който единствено няма монтиран електромер. Наред с това съдът е съобразил, че и до развалянето на договора такъв въпрос, касаещ осигуряване спокойното ползване на наетата вещ, вкл. по отношение размера на вече дължими консумативи, наемателят не е поставял пред наемодателя. Прието е, че прихващането с депозита, предоставен при сключването на наемния договор, е допустимо само при прекратяването на наемния договор, тъй като обезпечава като цяло неизпълнението, а и депозитът не покрива дължимата сума, предпоставила развалянето на договора. Видно от гореизложеното, поставеният от касатора въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Осъществяваната защита няма за предмет противопоставено изискуемо насрещно вземане на наемателя спрямо наемодателя, произтичащо от същото правоотношение, съпроводено с искане за едновременно удовлетворяване, на основание чл.90 ал.1 ЗЗД. Защитата на ответника е ограничена до твърдяна неизправност на насрещната страна, предвид конкретния факт на неосигурена самостоятелна отчетност на потребена електроенергия за наетия имот, като изключваща възникнало за същата потестативно право на разваляне наемния договор, по който решаващ, но не единствен, извод на въззивния съд касаторът не е формулирал релевантен правен въпрос. Предвид непокриване на общия селективен критерий за допустимост на касационното обжалване, излишно, а и невъзможно е произнасянето по допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, макар страната да е представила казуална съдебна практика, съдържаща произнасяне по възражение по чл.90 ал.1 ЗЗД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение