Определение № 306 от 07.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1755/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ЗАД „Армеец”АД против решение №1285/30.05.2019г. по гр.д.№187/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №6704/29.10.2018г. на Софийски градски съд по гр.д.15173/2017г., I гражданско отделение, 14 състав и касаторът е осъден да заплати на Т. Ц. Р. разликата над 130 000лв. до 150000лв. и на А. Т. Б. – разликата над 110 000лв. до 130000лв., ведно със законните лихви от 17.04.2015г. до окончателното изплащане на главниците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. С. Р. при ПТП на 17.04.2015г. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Т. Ц. Р. и А. Т. Б. оспорват основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ пред възивната инстанция единствено спорен е размерът на определените от първоинстанционния съд обезщетения за съпругата и дъщерята на починалия при ПТП на 17.04.2015г. Т. Р., което ПТП е било виновно причинено от водач на МПС, застрахован по застраховка „гражданска отговорност” при дружеството-касатор. За да завиши присъдените от СГС обезщетения с 20 000лв. за всеки един ищец, въззивният съд е изложил съображения, че след обсъждане на свидетелските показания и заключението на СПЕ се установява изключително негативното отражение на смъртта на Т. Р. върху психологическото и физическото здраве на Т. Р. и А. Б. – объркал се е изцяло техният ритъм на живот, отчуждили се от всички, посещавали са гроба на техния съпруг и баща всеки ден, дъщерята се пренесла да живее при майка си, за да не остава последната сама, тъй като се страхувала от новата реалност. Отчетен е контрастът с живота им преди ПТП, за който свидетелката С. посочва, че е бил основан на задружност, обич и взаимопомощ между починалия, неговата съпруга и дъщеря им. САС е приел, че настъпилите вреди следва да се обезщетят съобразно състоянието на социално-икономическите условия в страната към датата на деликта– 17.04.2015г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Обосновава същия въпрос с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и практика на ВКС, съобразно решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о. 2/ Допустимо ли е при липса на събрани при условията на главно и пълно доказване доказателства в производството на делото за установяване на релевантен за правния спор факт, съдът служебно да прилага човешка /житейска/ презумпция, основана на опитни правила? Въпросът е въведен при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът счита, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че първият правен въпос е обуславящ крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор, но не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според цитираната от касатора задължителна практика на ВКС и тази в решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС е направил извод за определяне на занижен размер на обезщетенията на ищците от първоинстанционния съд, тъй като не са били съобразени в достатъчна степен кореспондиращите доказателства – свидетелски показания и заключение на СПЕ, относно отражението на смъртта на наследодателя върху физическото и психическо състояние на неговата съпруга и на неговата дъщеря. Също така въз основа на свидетелските показания въззивната инстанция е направила извод за съществуващите изключително близки и сърдечни отношения приживе на пострадалия с най-близките му хора в семейството. Именно въз основа на заключението на СПЕ относно снижената възможност на преживялата съпруга да се справи в ежедневието и помощта, която тя е получила от своята дъщеря, САС е определил и по-високо обезщетение за Т. Р. в сравнение с това за А. Б.. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства към момента на настъпилата смърт – 2015г., като е съпоставил присъжданите обезщетения като размер към предходен момент – 2012г. и е отчел промяна в социално-икономическите условия, което е обусловило и извод за присъждане на обезщетения в размер на 150 000 лв. за съпругата и 130 000лв. за дъщерята. Вторият правен въпрос не изпълнява изискванията на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приложил „житейска презумпция”, а е посочил на база кои доказателства /свидетелски показания и заключение на СПЕ/ счита, че се установяват твърдените в исковата молба факти за особено близки отношения между Т. Р. и неговата съпруга, респ. с дъщеря му, които по особено жесток начин са прекъснати от внезапната му смърт. Освен това формулировката на въпроса насочва към преценка дали така коментираните доказателства представляват пълно и главно доказване на релевантните за спора факти, което като дейност за касационната инстанция е изключено от настоящата фаза по чл.288 ГПК, съобразно задължителните указания по ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд