Определение № 97 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2645/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Спартак Таксим” ЕООД, [населено място], срещу решение №472/06.07.2022г. по т.д. №248/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №260021 от 14.10.2020г. по т. д. №2/2020г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Спартак Таксим” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], както и в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите за недопустимост на първоинстанционното решение вследствие недопустимото участие на „Ес Ер Технолоджис“ ООД в първоинстанционното производство, като този порок не е бил отстранен и във въззивната инстанция. Касаторът счита, че допуснатото процесуално нарушение в случая е съществено, защото е довело до участие на страна в процеса, вследствие на чиято процесуална активност се е стигнало до изменение на счетоводните данни на длъжника, участващи при формирането на изводите на съда по съществото на спора. Поддържа, че неправилно е приет за законосъобразен изводът на Врачански окръжен съд за това, че е оборена презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.4 от ТЗ, с аргументи единствено от назначените в първоинстанционното производство три експертизи /първоначална, допълнителна и тройна/, които са били оспорени от молителя, а освен това са и опровергани изцяло от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, назначена и приета във въззивното производство. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото правни въпроси: Представлява ли изследване на цялостно финансово – икономическо състояние на длъжника към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция, несъобразяването на показателите за ликвидност, установени със съдебно – икономическа експертиза, назначена и приета от въззивната инстанция? Опровергана ли е законовата презумпция за неплатежоспособност по чл.608 ал.4 от ТЗ към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция, чрез експертно заключение, че не е налице спиране на плащанията към момента на изготвяне на заключението в първата инстанция? Следва ли въззивният съд да зачете в нейната цялост назначената и приета във въззивното производство съдебно – икономическа експертиза за целите на установяване на актуалното икономическо състояние на предприятието на длъжника, предвид особените процесуални правила в производството по несъстоятелност досежно служебното начало? Жалбоподателят твърди,че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №163 от 06.02.2020г. по т.д. №271/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., вторият – в противоречие с решение №59 от 10.08.2020г. по т.д. №1920/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., а третият – в противоречие с решение №46 от 20.04.2021г. по т.д. №1267/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Ответникът по жалбата „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], дължи на „Спартак Таксим“ ЕООД, [населено място], по изп.дело№841/2020г. на ЧСИ Д. Я., суми в общ размер от 41 340, 31 лева, с което е изпълнено условието на оборимата презумпция по чл.608 ал.4 от ТЗ. Позовал се е данните от заключението на назначената през първоинстанционния съд тройна съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност на длъжника към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г. са на стойност значително по – голяма от приетия норматив от 1,00. Също е изтъкнал, че за 2019г. е налице подобрение в показателя за финансова автономност, който е над 0,33, както и е отчел данните от трите експертизи в първоинстанционното производство относно положителния финансов резултат на дружеството и за трите години. Съобразил е и констатациите на вещите лица от състава на тройната експертиза, че към 13.01.2020г. не е налице спиране на плащанията на задълженията на дружеството по търговски сделки. С оглед изложеното е споделил извода на Врачански окръжен съд, че с представените по делото доказателства е оборена презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.4 от ТЗ. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. В случая не е налице вероятност за недопустимост на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС №1/10.11.1985г. и ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В конкретния случай при служебната проверка за допустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че същото е процесуално допустимо, като въззивният съд е разгледал молбата по чл.625 от ТЗ съобразно въведените от молителя твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки. Производството е образувано по молба на касатора по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], и въззивният съд не се е отклонил от предмета на спора, с който е бил сезиран, преценявайки наличието на предпоставките за уважаване на тази молба. Дори и в производството да е било ненадлежно конституирано като присъединен кредитор дружеството „Ес Ер Технолоджис“ ООД, каквито са твърденията на касатора, по молбата на присъединения кредитор липсва произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение, като в срока по чл.250 ал.1 от ГПК не е поискано неговото допълване. Съответно първоинстанционното решение съдържа произнасяне само по молбата на касатора и не е налице вероятност, осъществявайки въззивен контрол на същото, Софийски апелативен съд да е постановил недопустимо решение поради участие на ненадлежно конституирана страна. Участието на присъединеният кредитор, изгубил процесуалното си качество на страна в процеса, не води до недопустимост на постановеното въззивно решение, доколкото въззивното производство е инициирано по жалба на касатора и е проведено при участието на надлежно конституирана страна в качеството на въззиваем – длъжникът „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място]. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси касаят задълженията на въззивния съд в производството по чл.608 от ТЗ да изследва цялостното финансово - икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото, за да установи дали същият е неплатежоспособен. Те са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на решаващия състав, който при преценката на финансово - икономическо състояние на длъжника е съобразил само данните от заключението на назначените в първоинстанционното производство съдебно – икономически експертизи, които обхващат периода от 2017г. до 2019г. Същевременно съдът не е взел предвид коефициентите за ликвидност и останалите данни от заключението на назначената във въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза, без да изложи съображения относно причините, поради които заключението не следва да бъде кредитирано. Следователно по отношение на поставените въпроси е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпросите е дадено разрешение в цитираното от касатора решение №163 от 06.02.2020г. по т.д. №271/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както в служебно известните на настоящия състав решение №127 от 05.10.2011г. по т.д. №1027/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на активите. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по посочените в изложението правни въпроси, уточнени и обобщени от състава на ВКС, както следва: относно задължението на въззивния съд в производството по чл.608 от ТЗ да изследва цялостното финансово - икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото, за да установи дали същият е неплатежоспособен. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд