Определение № 2574 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 52/2025 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията), подадена чрез процесуалния й пълномощник държ. инспектор Д. С. срещу решение № 147/09.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 260/2024 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260011/23.04.2024 г. по гр. дело № 399/2020 г. на Силистренския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от комисията-жалбоподател срещу Ш. И. А. и Х. С. А., иск за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ – от двамата ответници А. на следното имущество: два поземлени имота – овцеферми с планоснимачни №№ и, ведно с две масивни сгради – овчарници в тях, находящи се в местността „П. Е.“, [населено място], общ. Д. (подробно описани); и три леки автомобила – „опел корса“ с peг. [рег.номер на МПС], „форд мондео“ с peг. [рег.номер на МПС] и „ауди А4“ с peг. [рег.номер на МПС] (подробно описани); както и за отнемане, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ – от ответника Ш. А. на сумата 8 000 лв. и сумата 1 000 лв., представляващи извършени от него допълнителни парични вноски в „И.” ЕООД; в тежест на комисията-касатор са възложени държавните такси и разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация; и 2) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ парични вземания на ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, които не са му възстановени в края на проверявания период. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка поддържа, че съдебната практика на ВКС по този въпрос, на която се е позовал въззивният съд, била неправилна, тъй като била мотивирана от неправилно възприемане на разрешенията, дадени с тълкувателно решение (ТР) № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, поради което според касатора следвало да бъде променена. По отношение на втория правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. В изложението се сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка касаторът по същество поддържа съображенията си по първия правен въпрос и касационните си оплаквания по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК за нарушение на материалния закон, като се позовава и на определение № 50228/08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 4810/24.10.2024 г. по гр. д. № 704/2024 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Насрещната страна – ответниците Ш. и Х. А. в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Й. Ц. излагат съображения, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и доводи за неоснователност на жалбата. За да отхвърли предявения по делото иск, въззивният съд е приел, че за неговата основателност трябва да е установено следното: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лв. за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. Съдът е изтъкнал и че по приложението на ЗОНПИ е постановено ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, като е цитирал диспозитива на същото. Апелативният съд е приел, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото (с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. За тези свои изводи въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС (решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд., решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III-то гр. отд., решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд., решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на IV-то гр. отд.), като е посочил, че тя е формирана основно по приложението на ЗОПДНПИ (отм.), но е приел, че е относима и към настоящото производство по ЗОНПИ, предвид аналогичните му разпоредби. Апелативният съд се е позовал и на практиката на ВКС относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични средства. Също въз основа на практиката на ВКС, въззивният съд е приел и следното: Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Позовавайки се също на мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, апелативният съд е приел още, че стoйнocттa на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Въззивният съд е приел и че когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, като за този свой извод се е позовал на решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. При съобразяване на горните разрешения, възприети практиката на ВКС, въззивната инстанция в обобщение е приела, че съдът извършва икономически анализ, по който паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и недвижими имоти, не се включват при преценката на наличното имущество и не участват в остойностяването му, като имуществото включва всички движими вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са налични в патримониума на проверявания към неговия край, дружествените дялове и паричните суми, които са налични също към края на този период. Изхождайки от горните принципни съображения, апелативният съд е установил, че в случая, в рамките на целия проверяван период, придобитото от ответниците и налично в края му имущество е следното: двата процесни недвижими имота – овцефермите със сградите-овчарници, с пазарни оценки според заключението на вещото лице по оценителната експрертиза, към датата на придобиването – 21.11.2014 г., възлизащи на сумите 30 800 лв. и 31 300 лв. – общо 62 100 лв.; трите процесни леки автомобила – „опел корса“, придобит на 20.12.2010 г., „форд мондео“, придобит на 10.09.2013 г. и „ауди А4“, придобит на 10.03.2015 г., с пазарни оценки според заключението на вещото лице по оценителната авто-техническа експретиза, съответно: 1 180 лв., 10 380 лв. и 3 410 лв. – общо 14 970 лв.; както и и дружествени дялове в „И. ..“ ЕООД и „И.“ ЕООД, на стойност, съответно – 50 лв. и 300 лв. Съдът е приел, че общата стойност на така придобитото в периода и налично в края му имущество е в размер на 77 420 лв., както и че същата е под релевантния размер от 150 000 лв. Въззивният съд е приел също, че невъзстановените на ответника допълнителни парични вноски, направени от него в “И.” ЕООД, съответно: през 2014 г. – в размер 8 000 лв. и през 2015 г. – в размер 1 000 лв., не представляват налични парични средства по смисъла на приетото по-горе, нито имат характер на вземания от дружеството, поради което е намерил, че не следва да бъдат включвани към стойността на наличното в края на периода имущество, респ. – намерил е и оплакванията на КОНПИ в тази насока за неоснователни. Независимо от това, съдът е изложил и съображения, че дори и с включване в имуществото на стойността им от 9 000 лв., крайният резултат не се променя, защото то е под релевантния размер от 150 000 лв. Апелативнеят съд е намерил за неоснователни и оплакванията на комисията-възивник за несъобразяване от окръжния съд, че законодателят не поставил изискване нетният доход да е само положителна величина или нула при изчисляване на несъответствието, че размерът на „имуществото“ не бил обвързан с размера на „несъответствието“, а именно да е над 150 000 лв., както и че размерът на „нетния доход“ можел да бъде отрицателна величина. За този свой извод въззивният съд отново се е позовал на цитираната от него по-горе практика на ВКС, в която е прието, че стoйнocттa на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период; че едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не; че нетният доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество; както и че евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Предвид тези разрешения въззивният съд е намерил за неоснователни и оплакванията на въззивника КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и налично имущество, без оглед на неговата стойност, която може да е под 150 000 лв. Предвид всичко изложено, въззивният съд е достигнал до решаващите си изводи, че в случая не е налице увеличение на имуществото на проверяваните ответници през процесния период над 150 000 лв., респ. – че липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. В заключение апелативният съд е формирал и крайния си извод, че искът на КОНПИ е изцяло неоснователен. При така приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение, по наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Както сам жалбоподателят сочи, по първия поставен от него правен въпрос е формирана практика на ВКС, в която е прието, че в случаите, когато стойността на наличното имущество по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ (респ. увеличението на имуществото в края на периода спрямо неговото начало) не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. В тази връзка е разяснено, че съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Разяснено е също, че такава евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи, от установените доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ. С оглед това е прието и че когато общият размер на разходите надвишава общия (брутния) размер на приходите през проверявания период, тази отрицателна величина няма как да се добави към стойността на наличното имущество, за да бъде определен размер на несъответствието, тъй като това би означавало добавяне на разходи към имуществото и би било в нарушение и на трите дефинитивни норми на § 1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и в противоречие с приетото в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В този смисъл са решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50007/02.12.2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 732/12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като в последното горните изводи са основани и на разясненията в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. В решение № 50116/03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че след като стойността на наличното имущество в края на проверявания период е под 150 000 лв., то това е достатъчно за извода, че не е налице значително несъответствие, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото. Видно от горното, по първия поставен от касатора правен въпрос е налице трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, като актуалната такава (решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 732/12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III-то гр. отд. на ВКС) изрично основава възприетото в нея разрешение на въпроса на част от разясненията, дадени в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Този отговор на въпроса ясно и еднозначно следва и от цялостната логика на мотивите към тълкувателния акт, които са със задължителен характер. Следователно, съображенията на комисията-жалбоподател, че тази практика на ВКС била неправилна и следвало да бъде променена поради неправилно възприемане на разрешенията, дадени с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, са напълно несъстоятелни, респ. – не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е възприел същото разрешение на първия правен въпрос, като и изрично се е позовал на част от посочената по-горе практика на ВКС, поради което не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос – т. 2 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка следва да се отбележи и че сочените в касационната жалба и изложението към нея определение № 50228/08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 4810/24.10.2024 г. по гр. д. № 704/2024 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като постановени по реда на чл. 288 от ГПК, не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 2/2010 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение се свеждат до общите му касационни оплаквания по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК за нарушение на материалния закон и до съображенията му, изложени по първия поставен от него правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната и задължителната практика на ВКС, посочена по-горе, то не е налице и това основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма основание касационното обжалване да се допуска и по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя. Както е посочил и въззивният съд, дори и да бъдат включени в имуществото (на обща стойност 77 420 лв.) и допълнителните парични вноски на стойност 9 000 лв., направени от ответника в “И.” ЕООД, то крайният резултат не се променя, тъй като общата стойност на имуществото отново е под релевантния размер от 150 000 лв. При това положение, какъвто и отговор да даде настоящата касационна инстанция на втория правен въпрос, респ. – дори да се приеме разрешение, противоположно на възприетото от апелативния съд, а именно, – че допълнителните парични вноски в търговското дружество съставляват парични вземания на ответника и като такива представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участват при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, то това по никакъв начин не би променило решаващите и крайния извод на въззивната инстанция. Следователно, макар и обуславящ част от правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, вторият правен въпрос е без никакво значение за крайния изход на материалноправния спор по делото и не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице основание и по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, касаторът-ищец КОНПИ дължи и следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС, дължимата държавна такса за касационното производство, в размер 30 лв. Независимо от изхода на делото, в полза на ответниците не следва да се присъждат претендираните от тях разноски за настоящата инстанция, тъй като не се установява те да са направили такива разноски. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение