Определение № 202 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2011 г.

Постъпила е касационна жалба от Ц. П. В. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. Д. Р., против въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд., от 24.06.2011г. по в.гр.д. № 14829/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 46 с-в, от 14.07.2010г. по гр.д. № 16207/2009г., постановено по искове по чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 2200 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заявени като частични искове съответно от сумите 15 000 лв. и 2 000 лв. Касационната жалбата е подадена чрез въззивния съд на 15.08.2011г. и е постъпила във ВКС на 08.12.2011г. Производството пред ВКС е висящо от 08.12.2011г. и по отношение на касационната жалба се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При частично предявения иск цената на иска се определя въз основа на заявената като предмет на делото претенция, за която се формира сила на присъдено нещо – ТР № 1/17.07.2001г.ОСГК на ВКС, т. 1. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че касационната жалба на Ц. П. В. е процесуално недопустима и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се върне. Водим от горното ВКС, състав на трето гражданско отделение