Определение № 809 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 17.12.2012г. по гр.д.№14523/2012г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично и е отменил в друга част първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед №90/15.11.2011г. на управителя на [фирма], на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1,т.3, 4 и 7 КТ и е присъдил обезщетение в размер на 2414,40 лева на Д. Д. за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение. Прието е за установено, че Д. Д. е сключила трудов договор със срок за изпитване с [фирма], изменен с допълнително споразумение от 01.01.2011г., с което трудовото правоотношение се трансформира в такова за неопределено време. Установено е, че със заповед № 90/15.11.2011 г. на управителя на дружеството, на ищцата – ответник по жалба, е наложено дисциплинарно уволнение и като фактически обстоятелства, свързани с нарушенията в заповедта са посочени: установени липси на материални ценности, в особено големи размери на 29.10.2011 г. – 5198 л. дизелово гориво от резервоара на бензиностанция в кв.О., а като мотиви за налагане на наказанието е посочено, че освен констатираните липси, многократно е установявано, че ищцата е нарушавала трудовата дисциплина – за дълъг период от време е допускала външни лица на обекта, за което й е направена забележка. Съдът е приел, че съгласно приложената по делото длъжностна характеристика на работник „обслужващ бензиностанция”, ищцата е имала задължението да отговаря за опазване на поверените й стоки и да носи материална отговорност за тях, тоест тя има качеството на материално – отговорно лице, то по делото не е установено на посочения ден, на който е открита липсата, тя да е била на работа, а видно от допълнителното споразумение от 2011г. тя работи на смени. Прието е също така, че работодателят не е доказал съществуването на липсата (а само на воденото дисциплинарно производство в нейна връзка), поради което съдът намира, че по делото не е установено нарушението на трудовата дисциплина, което е вменено във вина на работника. Прието е също така, че относно второто нарушение – допускането на външни лица в обекта, в заповедта или друг документ, достигнал до работника, не е посочен периода на извършване на това нарушение, поради което и заповедта относно това нарушение се явява немотивирана, С оглед на тези съображения съдът е счел за незаконно уволнението и го е отменил на основание чл.344, ал.1,т.1 КТ. Прието е, че няма доказателства работничката да е започнала работа при същия или друг работодател по трудово правоотношение, като от трудовата й книжка на ищцата, представена пред РС София е установено, че последното вписване е на прекратяването със заповед № 90/15.11.2011г., поради което е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно дали установена липса в обакт на дружаството съставлява основание за дисциплинарна отговорност с оглед чл.187, т.9 КТ. Сочи като основание за допустимост разпоредлбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, састав на четвърто г.о. намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. На същият въззивният съд е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 12. 03. 2012г. по гр.д.№№ 1325/ 2010г., ІV г.о., в което е прието, че наличието на вреда в гражданското право поражда отговорност за обезщетение, но последната не се изчерпва с отговорността за вреди, част от нея е дисциплинарната отговорност, която съществува наред с наказателната, административно-наказателната и имуществената отговорност. Посочва се, че нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и 9 КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя и в този случай работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл. 203 до чл. 212 КТ. Прието е, че липсата на имуществена вреда има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. Съдът е взел предвид и практиката на ВКС, споделена в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 21.01.2013г. по гр.д.№ 313/2012г., ІІІ г.о. на ВКС, според която от значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. В случая съдът е приел, че не е установено по делото соченото нарушение да е извършено от работничката, а именно в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника/в този смисъл решение от 30.05.2013г. по гр.д.№ № 646/2012г., ІV г.о. на ВКС./. С оглед на тези съображения настоящия състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като установената практика не е неправилна нито се налага нейната промяна поради промяна в обществените отношения, които са регуларани от конкретната правна норма. Предвид изложените съображения, съдът