Определение № 1214 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 815/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД – [населено място], срещу решение № 96 от 18.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2268/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, V състав, с което е потвърдено решение № 2838/20.06.2023 г. по гр.д. № 17910/2021г. на Пловдивски районен съд, ХІХ състав. С първоинстанционното решение касаторът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъден на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ОЕМП -2002“ ООД сумата 12 610.36 лв. – недължимо платена услуга за достъп до разпределителната мрежа за периода 01-10.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и сумата 431.85 лв. – мораторна лихва за периода от 10.02.2021 г. до 10.11.2021 г., В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е преценил всички относими за спора доказателства, както и че не е обсъдил доводите и възраженията на страните. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че на базата на събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява дължимостта на заплатените от „ОЕМП -2002“ ООД суми. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора за всички съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната по касация страна. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „ОЕМП -2002“ ООД – [населено място], в който се твърди, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, приема следното: Обжалваното въззивното решение № 96/18.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2268/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, не подлежи на касационно обжалване. Предмет на спора, очертан в исковата молба, са претенции на „ОЕМП -2002“ ООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата 12 610.36 лв. – недължимо платена услуга за достъп до разпределителната мрежа за периода 01-10.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, за сумата 431.85 лв. – мораторна лихва за периода от 10.02.2021 г. до 10.11.2021 г. и за сумата 3 114 лв. – мораторни лихви, като посочената от ищеца цена на исковете е общо в размер на 16 156.21 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., какъвто е настоящия случай. Делото, образувано по исковете на „ОЕМП -2002“ ООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, е търговско, тъй като претенцията за връщане на недължимо платени услуги е обусловена от извършени плащания по издадени от електроразпределителното дружество фактури, въз основа на търговски договор между страните от 01.10.2012 г. В мотивите към ТР № 3/22.03.2022 г. по тълк.д. №3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Посочено е също, че „търговски са и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др“. В настоящия случай предметът на спора между „ОЕМП -2002“ ООД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД е функционално обвързан от търговското качество на страните и от сключената между тях търговска сделка. Ирелевантно за допустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че във въззивното решение е отразено, че същото подлежи на касационно обжалване, тъй като необжалваемостта пред ВКС на въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000лв., произтича от закона. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът дължи на ответното по касация дружество разноски за касационната инстанция. Настоящият състав намира за основателно възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от „ОЕМП-2002“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС, съобразявайки се от една страна с обжалваемия интерес общо в размер на 13 042.21 лв., а от друга – с липсата на необходимост от извършването пред касационната инстанция на други процесуални действия, извън изготвения отговор на касационната жалба, който частично се припокрива (относно спора по същество) с представения отговор на въззивната жалба. В тази връзка съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимите от касатора разноски следва да бъдат намалени на общо на 1 200 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,