Определение № 2217 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4520/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 594/16.08.2022 г. по т.д. № 1208/2021 г., с което Апелативен съд – София, отменя решение № 261363/04.10.2021 г. по т.д. № 915/2019 г. на Софийски градски част в обжалваната му осъдителна част и отхвърля исковете на „Българиан Еър Чартър“ АД за сумата 287 511.68 лв. – обезщетение за вредите на самолет с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353 от настъпил инцидент от 08.07.2018 г. на летище Бургас, както следва: · главния с правна квалификация чл. 432 КЗ срещу ЗАД „Армеец“ АД; · евентуалния с правна квалификация чл. 432 КЗ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД (предявен под условието неоснователност на главния иск) и · евентуалния с правна квалификация чл. 49 ЗЗД срещу „Панджи 2000“ ООД [населено място] (предявен под условието неоснователност на първия евентуален иск). Решението се обжалва от „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД (новата фирма на „Българиан Еър Чартър“ АД) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първият процесуално-правен уточнен и конкретизиран според разясненията в т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Каква е доказателствената сила и имат ли доказателствено значение документите за настъпил инцидент с гражданско въздухоплавателно средство на територията на летище в Република България, съставени при условията и по реда на нормативните актове, които ги предвиждат (Закон за гражданското въздухоплаване, Наредба № 13/27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия, Наредба № 20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и да достъпа до пазара на наземно обслужване в летищата (заглавието на Наредба № 20/24.11.2006 г. в приложимата редакция към 08.07.2018 г., а сега – Наредба № 20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лиценциране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищатата) и Наредба № 14/15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване, за съда, който разглежда гражданските последици от инцидента? 2. Дейности, които не са изрично посочени в застрахователната полица като част от застрахованата дейност, но без осъществяването на които застрахованото лице не би могло да я извърши, включени ли са в покрития застрахователен риск? 3. При постановяване на решението следва ли въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, чрез които се установяват релевантни факти и обстоятелства за механизма на увреждането, участниците в произшествието, нарушените правила и нормативи и др. обстоятелства? и 4. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, в случай, че не разполага с необходимите специални знания, поради което не би могъл сам да провери/установи твърденията на страните за нарушени приложими правила, стандарти и нормативи? Касаторът счита, въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че първите два са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а другите два въззивният съд е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски. Ответниците ЗАД „Армеец“ АД, „ОЗК – Застраховане“ АД, ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Въззивният съд е приел, че в основанието на всеки от предявените искове (главния по чл. 432 КЗ срещу първия ответник, в качество на застраховател по покрит риск вреди на увредено лице от дейността „Обслужване на бордния бюфет“; първия евентуален по чл. 432 КЗ срещу втория ответник, в качество на застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за вредите от пътно-транспортно произшествие, и втория евентуален – срещу третия ответник, в качеството му на възложител на работата „Обслужване на бордния бюфет“, при и по повод изпълнението на която са настъпили вредите) е инцидент от 08.07.2018 г. на летище Бургас, поради който ищецът е понесъл вредите, подробно описани в исковата молба, като авиационен оператор и собственик на самолет с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353. Въззивният съд е приел за недоказани фактите и обстоятелствата по настъпилия инцидент, а именно твърденията в искова молба, че на 08.07.2018 г. около 17.00 ч. на летище Бургас, стоянка МС 16, по време на кетъринговото обслужване на самолета, при изтегляне от зоната на въздухоплавателното средство моторно, превозно средство с шофьор работника на третия ответник Л. К. извършва маневра назад, след което потегля напред и удря задната част на дясно полукрило на самолета. Като недоказани са възприети и твърденията в исковата молба за причинени щети на самолета от удара: повредена дясна външна закрилка, счупени обтекател и панел на заден надлъжник на крилото, наранено дясно полукрило отдолу в зоната на горивния резервоар. Въззивният съд се е мотивирал с това, че за установяването на тези релевантни по делото факти е представен единствено протокол № 9/08.07.2018 г. за ивцидент/произшествие/получени повреди при наземно обслужване, изходящ от „Фрапорт Туинстар Еърпорт Мениджмънт“ АД (от летищния оператор), който не е официален удостоверителен и няма никаква доказателствена стойност/значение (доказателство № 6 към исковата молба). За механизма на инцидента от 08.07.2018 г. и вредите по самолета по делото са представени също съобщение Протокол за инцидент/произшествие/получени повреди при наземно обслужване от 08.07.2018 г. на ФТСЕМ, Констативен протокол за инцидент при наземно обслужване № 00001/08.07.2018 г., доклад на ФТСМ до ГД ГВА за техническо събитие от 08.07.2018 г., окончателен доклад на ФТСЕМ до ГД ГВА за техническо събитие от 08.07.2018 г., доклад за безопасност от 08.07.2018 г., с превод на български, констативен протокол за инцидент при наземно обслужване № 00001/08.07.2018 г., всичките приети по делото. Тези документи са предвидени да се съставят за обстоятелства по настъпил инцидент с гражданско въздухоплавателно средство на територията на летище в Република България, като условията и реда за тяхното издаване са в нормативните актове, описани в първия повдигнат въпрос. Въззивният съд обаче не е обсъдил тези документи, а това означава, че е приел да нямат никаква доказателствена сила и значение в установяване на релевантните факти. В обжалваното решение исковете са разгледани в поредност, следваща от условията на евентуално пасивно субективно съединяване, при които са предявени, и са отхвърлени при приложени от въззивния съд за ищеца неблагоприятни последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). Необходимото пълно доказване на тези релевантни факти въззивният съд е квалифицирал като неуспешно проведено след обсъждане на събраните гласни доказателства (показанията на свидетеля П. Ц.) и на заключенията на съдебно-оценителната и съдебно-техническа експертизи. Въззивният съд е добавил, че в установяване на механизма на инцидента и на причинно-следствената връзка с нанесените вреди на самолета е било необходимо изслушване на заключение на автотехническа експертиза, която ищецът не е ангажирал. Следователно първият повдигнат въпрос обуславя въззивното решение (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), по него практика на Върховния касационен съд няма, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По другите въпроси настоящият състав ще вземе отношение с решението с разглеждане на касационните основания, които им кореспондират. При тези мотиви, съдът