Определение № 4532 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. Н. против решение 132/10.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 185/2023 г. от състав на АС – Бургас. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че искът с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на ОС – Бургас. Съдът е приел, че е безспорен фактът на сключване на договор за универсален ипотечен кредит между ответницата като кредитополучател, „УниКредит Булбанк“АД като кредитор и ищцата като солидарен длъжник, за сумата от 18 000 евро. За обезпечение на иска била учредена договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент №2, вход 1 бл.25 в [жк], [населено място]. Прието е за установено извършеното плащане от ищцата на сумата от 24 396,49 евро, дължими по договора главница, такси и разноски. От експертно заключение по СИЕ съдът е приел за установено, че ответницата е била титуляр на две сметки в банката. Първата – разплащателна сметка, открита на 20.07.2011 г. и закрита на 07.02.2022 като по нея е усвоен процесният кредит. Втората е депозитна, открита на 03.10.2011 г. и закрита на 14.10.2011 г. От извлеченията на сметките е видно, че на 03.10.2011 г. от разплащателната в депозитната са прехвърлени чрез вътрешнобанков превод 17 000 евро за откриване на флекси депозит, които са изтеглени на каса на три пъти за времето от 03.10.2011 – 14.10.2011 г. Ответницата по делото твърди, че е сключила договора за банков кредит от свое име като кредитополучател, вместо ищцата, тъй като последната не е отговаряла на условията за получаване на кредит към датата на сключването му. Според нея, сумата по кредита е предадена изцяло на ищцата за довършване и обзавеждане на фризьорски салон. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства за предаване на сумата на ищцата от ответницата, като същевременно са представени вноски бележки и не се спори между страните, че ищцата, лично или чрез близки трети лица, е внесла дължими погасителни вноски по договора за кредит в твърдяния размер за посочения период. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства за доходите на ищцата, както и свидетелските показания относно твърденията на ответницата, като е приел, че при завръщането си в България ищцата е разполагала със сума, достатъчна за довършване на търговския обект и че твърдението в тази насока на ответницата не е доказано. Прието е, че процесният договор за кредит е сключен единствено за нуждите на ответницата, връщането му се дължи изцяло от нея и при извършеното от ищцата плащане на съответните вноски по кредита, са налице предпоставките за уважаване на предявения от последната регресен иск за процесната сума, в едно с претенциите за лихва в търсения размер. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Въпросът, поставен от касатора е относно задължението на съда да обсъди всички възражения на страните и събраните в тази насока доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Въпросът се обосновава с твърдението, че страните по делото са били в близки отношения, били са съдружници в търговско дружество и това обосновава твърдяното обстоятелство от страна на ответника по делото, че сумите по кредита са разходвани от ищцата. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези, посочени от ответницата, но е приел от фактическа страна, че липсват доказателства, че сумата по кредита е предадена от ответницата на ищцата и е била разходвана от последната. Съдът е изпълнил своето задължение да обсъди всички възражения на страните и събраните в тази насока доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, като възприетата от него фактическа обстановка не е предмет на проверка в настоящото производство, като същевременно не се е отклонил от практиката на ВКС за обсъждане на възраженията на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Предвид изложеното, поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2 000 лева, за която сума са представени доказателства, че е заплатено от страната като адвокатско възнаграждение. За договорените още 1 000 лева, платими по сметка, не са представени доказателства за плащане. Водим от горното, състав на ВКС