Определение № 50372 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Д. Б. срещу въззивно определение № 1450/10.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1266/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, VII състав, с което е потвърдено определение № 4223/15.04.2022 г. по в. гр. д. № 3424/2022 г. на Пловдивски районен съд, XI граждански състав, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу „Ей си джи трейд“ ООД иск за заплащане на сумата от 28 000 лв. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД, като са изложени и доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Б. Б. е предявил срещу и „Елезиум“ ЕООД и „Ей си джи трейд“ ООД искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения, за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 372/02.02.2022 г. на работодателя Ей си джи трейд“ ООД, за възстановяване на работа, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 28 000 лв. Изложени са твърдения, че по силата на трудов договор от 05.12.2021 г. ищецът е изпълнявал длъжността „сервитьор“ в ресторант „Весело село“ в [населено място]; че собственикът на ресторанта и тримата управители са го лишили от възможността да изпълнява сервитьорските си функции и са го задължили да изпълнява несвойствени за длъжността му дейности; че ответникът не е изпълнил уговорките в сключения между тях договор, поради което и претендира обезщетение за претърпени вреди в размер на 28 000 лв., която сума сочи да е съобразена с 10% от оборота на ресторанта и прикрепената към него зимна градина за периода декември 2021 г. – януари 2022 г., като същата се дължи поради нарушаване уговорките по сключения трудов договор; че работил по 12 часа на ден, вместо по уговорените в договора 8 часа; че ответникът не му е връчил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки че в договора бил предвиден 30-дневен срок за предизвестие, еднакъв и за двете страни. В същото време са правени искания за заплащане на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Исковата молба неколкократно е оставяна без движение с указания за уточняване на обстоятелствата, на които се основава искът за сумата от 28 000 лв., като съдът е давал конкретни указания за уточняване на вида и характера на вредите, както и увреждащите действия на ответника, респективно на негови служители или представители, за да се извърши преценка дали сумата се претендира на договорно или деликтно основание. С последната си уточнителна молба ищецът е въвел нови твъдения, че освен фиксираната сума от 800 лв. сервитьорите в ресторанта получавали допълнително 6% от личния си оборот, от която допълнителна сума той бил лишен, тъй като бил умишлено възпрепятстван да изпълнява сервитьорски функции; че сервитьорите са получавали зимни и летни униформи, обувки и безплатна храна, от които той бил лишен, а вместо това се налагало да работи със свои дрехи и да си купува храна; посочил конкретни лица, които са причинили вредите. С определение № 4223/15.04.2022 г. по в. гр. д. № 3424/2022 г. на Пловдивски районен съд, XI граждански състав, е прието, че ищецът не е отстранил нередовностите относно иска за 28 000 лв., поради което е прекратил производството по делото в тази му част. За да потвърди прекратително определение, окръжният съд приема, че от исковата молба и последващите ѝ уточнения не става ясно какви вреди е претърпял ищецът – неимуществени и/или имуществени, ако са имуществени – за пропуснати ползи или за претърпени загуби, като от твърденията и доводите на ищеца не става напълно ясно на договорно или деликтно основание претендира обезщетението. Поради това се приема, че първоинстанционният съд правилно е прекратил производството в частта по този иск. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице и предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съгласно ТР № 1-2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки, визирани в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД не е обуславящ, тъй като сочената разпоредба не е прилагана от въззивната инстанция и няма отношение към въпроса за редовността на исковата молба. Не се констатира и наличието на очевидната неправилност, като основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Това основание не е идентично с понятието „неправилност“ по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а изисква от съдържанието на обжалвания акт да е видно въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод, или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, какъвто настоящият случай не е. Съобразена е константната практика по приложението на чл. 129 ГПК, според която съдът следи служебно за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски следва да даде на ищеца ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняването им, неизпълнението на които има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК (определение № 197-2021-IVГО; определение № 512 -2016-IVГО). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,