Определение № 5097 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител държавен инспектор А. В. против решение № 44/17.03.2026г. постановено по в.гр.д. № 593/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 114/01.11.2023г. постановено по гр.д. № 114/2022г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което на основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против А. И. В. с ЕГН [ЕГН] и А. Г. В. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с цена в размер на 76 888 лева, формирана като сбор, както следва:

• на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. Г. В. – 5 дружествени дяла, всеки по 200 лв., на обща стойност от 1000 лв. от капитала на „Електропроизводително предприятие“ ООД, ЕИК[ЕИК];

• на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. и от А. Г. В., с цена на иска 7 500 лв., в това число: недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], област Търговище, а именно: *********, в кв. 14 по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № З-0-46 от 30.10.2020г., с площ от 796 кв.м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка, при граници: улица, *****, ПИ №** и ПИ №**, с пазарна стойност към настоящия момент 3500 лв.; недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], област Търговище, а именно: *****, в кв. 14 по същия регулационен план на селото, с площ от 718 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради, при граници: улица, УПИ ******, ПИ № **** и ПИ № ********, с пазарна стойност към настоящия момент 4 000 лв.;

• на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. и А. Г. В.: сумата в размер на 23370 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил, марка „БМВ“, модел „Х 6 3. СИ“, с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 14.10.2008г., рама № W., двигател № *******;

• на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 и чл. 149 от ЗОНПИ от А. И. В. и от А. Г. В., с цена на иска 18236 лв., в това число: сумата в размер на 5553 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка и модел „Мазда 3“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 30.01.2007г., рама № J., двигател № Y.; сумата в размер на 12 683 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 08.01.2008г., рама № J.;

• на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. вземане в размер на 26782 лв., като част от предоставения заем на „Т и К Сървисис“ ЕООД по договор за заем от 2015г.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че правилно и в изпълнение на дадените указания в решение по гр.д. № 2887/2024г., III ГО на ВКС, въззивният съд е определил стойността на наличното в края на проверявания период имущество на 260 291.47 лв. Неправилно обаче, в резултат на непълен и незадълбочен анализ на доказателствата и при несъобразяване на практиката на ВКС, въззивният съд е извел извод за размера на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците, без отчитане на каквито и да било разходи, надвишаващи в случая размера на нетния доход определен от вещото лице /ДСИЕ – вариант на ищеца/. Като разходи свързани със стопанската дейност съдът съобразил единствено размера на платените данъци и осигуровки общо за двамата ответници /ДСИЕ – вариант на ответника/. Това счита за определящо за крайния решаващ извод за установеното от съда несъответствие под законовия праг. Изтъква, че отчитането на разходите свързани с осъществяването на определена дейност би довело до коренно различен извод за размера на несъответствието, съответно за наличие на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Така обосновава, че крайният извод на инстанцията по същество за размера на несъответствието е неправилен.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците А. и А. В., чрез процесуален представител адв. Ц. И. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, при повторно разглеждане на делото в производство по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на дадените с решение № 587/16.10.2025г. по гр.д. № 2887/2024г. на ВКС, III ГО указания, приел за установени следните факти: ответниците А. и А. В. са съпрузи, чийто брак е сключен на 23.12.2003г., от който имат две дъщери – А., [дата на раждане] и А., [дата на раждане]

На 22.07.2020г. КОНПИ е била уведомена за образуваното досъдебно наказателно производство, а с Протоколи от 28.07.2020г. е образувала проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ срещу обвиняемите за установяване значително несъответствие в имуществото на всеки от ответниците. Проверяваният 10-годишен период е определен от 28.07.2010г. до 28.07.2020г. В този период по силата на сключен на 02.11.2012г. договор, ответницата В. е кандидатствала за подпомагане по линия на „Програма за развитие на селските райони“, Мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери за подпомагане по програма за развитие на селските райони, по който получила две плащания и субсидии по марката и „директни плащания“. През процесния период ответниците са придобивали и прехвърлили дялове в различни търговски дружества, недвижими имоти и МПС, от които налични в края на периода са били гореописаните. Въз основа на констатациите от извършената проверка и въз основа на взето решение № 2415/27.04.2022г. на КОНПИ е инициирано производството пред ОС – Търговище по искова молба на КОНПИ от 05.05.2022г. по реда на чл. 153 от ЗОНПИ срещу А. и А. В. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /след допуснато изменение/ на обща стойност 76888 лв.

С влязла в сила на 26.03.2025г. по НОХД № 139/2021г. на ОС-Търговище присъда, двамата ответници са признати за виновни в извършването съответно: на престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК от ответницата В., която в качеството си на управител на „ТиК Сървисис“ ЕООД, в периода от 11.09.2014г.-12.09.2015г., е представила пред ДФ „Земеделие“ неистински документи и получила от ЕФРСР на 12.09.2015г. сумата от 153 627.45 лв. и на престъпление по чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в съучастие с ответника В. – чрез използване на документи с невярно съдържание, направили опит да получат от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери – 61 600 лв., представляваща деклариран за възстановяване ДДС, от които реално получили сумата от 10 600 лв., преведени по сметката на А. В..

От заключение на СИЕ по делото било установено, че в началото на периода /28.07.2010г./, притежаваното от проверяваните лица имущество /имот в [населено място]; л.а. Ситроен К. и суми по банкови сметки/ било в общ размер от 104 998.23 лв. /л. 2747/, а в края на периода /28.07.2020г./ общото налично имущество възлиза на 117 022.39 лв. /и включва имот в [населено място]; т.а. БМВ Х 6 3.СИ; УПИ в [населено място]; дялово участие в „Електроразпределително предприятие и суми по банкови сметки/. Разликата в стойността на имуществото в края на проверявания период /12024.16 лв./ се дължи на разликата в оценката на недвижимия имот в началото и в края на проверката. Установил, че недвижимия имот оценяван в началото и в края на проверявания период е един и същ апартамент, дарен на В. преди началото на процесния период.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания в отменителното решение, въз основа на анализ на доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, в приложение на закона и дадените в него легални дефиниции за „имущество“, за „нетен доход“ и за „значително несъответствие“, в съответствие със задължителните разрешения дадени в ТР № 4/18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, съобразявайки и мотивите към решение № 13/13.10.2012г. по к.д. № 6/2012г. на КС, въззивният съд установил вида и стойността на придобитото от ответниците и членовете на семейството им имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, което приел, че възлиза общо на 260 291.47 лв., включващо:

• вземане на А. В. в размер на 176 682 лв. по договор за заем с „ТиК Сървисис“ ЕООД, предоставен през 2015г. По заявеното от ответниците възражение за погасяване на това вземане по давност въззивният съд приел, че давността не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника, а ответницата е кредитор по вземането;

• 5 дружествени дялове в „Електропроизводително предприятие“ ООД, собственост на А. В., всеки на номинална стойност от 200 лв., общо на стойност от 1 000 лв.;

• придобит по време на брака на ответниците чрез покупка от 06.07.2020г. недвижим имот, представляващ УПИ **** в кв. 14 по регулационния план на [населено място], с площ от 1515 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради и второстепенни постройки, разделен след края на проверявания период на УПИ**** в кв. 14, с площ от 796 кв.м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка и на УПИ *********** в кв. 14, с площ от 718 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради, с пазарна стойност към датата на придобиването им в размер от 3580 лв. и

• придобити МПС - л.а. „Мазда 3“, рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към датата на придобиването на 20.02.2017г. в размер на 6802 лв.;

• л.а. „Сузуки“, „Гранд Витара“, рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиването на 08.11.18г., в размер на 12 683 лв.;

• т.а. „БМВ“, „Х 6 3.СИ“, рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към датата на придобиването на 31.12.18г., в размер на 27020 лв.;

• вземания на ответниците от извършени допълнителни парични вноски /ДПВ/ в търговските им дружества, които не са били върнати към края на проверявания период, в общ размер на 26500 лв.;

• наличност по банкови сметки на ответниците в края на проверявания период в размер на общо 6024.47 лв.

При определяне на нетния доход на ответниците въззивният съд очертал, че основният спорен въпрос по делото е дали при определянето му следва да бъде съобразен брутния им размер, деклариран с подадените от ответниците ГДД по ЗДДФЛ за съответните години от проверявания период или да се вземе предвид нетния им доход след приспадане не само на заплатени данъци и социални осигуровки, но и на „разходи за дейността“ по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ. По спорния въпрос съдът възприел разрешението, че при установяване на доходите и приходите на ответниците следва да се вземат предвид всички декларирани от тях доходи в брутния им размер по ЗДДФЛ, от които да се приспаднат размерите на всички реално извършени разходи, които ще съставляват обичайни или извънредни такива. Мотивирал в тази връзка, че с данъчното законодателство се определят облагаеми доходи и то само за целите на фиска, като в същото презумптивно се определя размер на разходите, свързани със съответната стопанска дейност, доходите от която да се облагат със съответния данък. Тези т. нар. „нормативно признати разходи“ обаче са предполагаеми – такива, които от практиката е установено, че следва да се направят, за да се осъществява дейността. Но е възможно и да не бъдат направени в пълния им размер, въпреки че дейността се извършва, или да не бъдат направени точно в определени периоди изобщо, а да бъдат направени в други периоди. Така заключил, че следва да се съобразят всички реални доходи от законни източници на средства, както и всички реално извършени от проверяваното лице разходи, за да се установи дали придобитото имущество не е такова, за което не са установени законни източници на средствата. Кредитирайки заключението на допълнителната СИЕ и приложение 1 към нея /т. Х, л. 2743-2754/, въззивният съд приел, че съобразно посочените стойности от вещото лице общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на 709 892.89 лв. /сбор от брутни доходи по ГДД и съгласно справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за всеки от ответниците; върната част от заем от „ТиК Сървисис“ през 2016г.; доходи на А. В. от представителство на козметични продукти – дистрибутор на Ейвън и на Амуей; приход от продажба на МПС и на дружествени дялове; постъпили социални помощи и обезщетения; отпуснати стипендии; възстановяване на суми по банкови сметки; възстановен данък; получени суми от роднини; получени заеми и усвоени суми от кредитни карти/. Изложил съображения, че в тази сума не следва да се включват като доход следните суми: от 21 320 лв., която е била получена по договор за банков кредит, сключен през 2007г. и усвоена през същата година. Съобразил, че през 2009г. е установен остатък от главницата чрез допълнително споразумение към договора за кредит – задължение по кредита от главницата и няма доказателства по делото получените по договора за кредит парични суми да са били налични в началото на проверявания период 28.07.2010г.; сумата от 10 600 лв. като върнат заем от „ТиК Сървисис“ ООД през 2016г., тъй като това е неправомерно възстановен ДДС чрез извършената престъпна дейност; сумата от 3 111 лв. – повторно включен приход от продажбата на лекия автомобил, придобит от ответниците преди проверявания период, тъй като сумата веднъж е включена в графата приходи от продажби на МПС по пазарните стойности на САТЕ.

При определяне на обичайните и извънредни разходи на ответниците въззивният съд съобразил, че стойността на обичайните разходи по данни на НСИ от 137 348.98 лв. следва да се намали със стойността от 26 271.60 лв., представляваща заложените в данните на НСИ разходи за осигуровки и данъци, тъй като в колони 26 и 27 са включени действително извършените от всеки от ответниците разходи за заплащане на данъци и осигуровки, които надвишават заложените такива по данни на НСИ с общо 13 933.61 лв. /сбора между колони 26 и 27 и посочената стойност на тези разходи по данни на НСИ/. При това положение приел, че колона 25 като разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ е със стойност от 111 077.38 лв. Съдът споделил отразеното в колона 44 от вещото лице, че не следва да се отчита като разход извършеният превод от ответника В. в размер на 16 900 лв., тъй като от показанията на свидетеля В. Ю. В. приел за установено, че тази сума му е била дадена от ответника като заем, за да си закупи имот, но не могъл да го направи и върнал парите на няколко части, в брой. Размерът на всички останали извънредни разходи определил на 136 002.01 лв. /сборът на колони от 40 до 48 = колона 49/. Посоченият в колона 39 размер от 25 599.55 лв. приел, че е на разходите, надвишаващ разходите за издръжка по данни на НСИ /извод следващ от допълнителното заключение по СИЕ т. Х, л. 2712 и 2721, в което като извънредни разходи е взета сумата от 42 499.55 лв. от общия размер от 152 902.01 лв., включваща и горната сума от 16 900 лв., която въззивният съд обосновал, че не е разход на ответника В./. При тези корекции в анализа, съдът заключил, че сборът на обичайните разходи от колона 25, в размер на 111 077.38 лв., и на всички установени по делото реално извършени извънредни разходи - от колона 26 до колона 38, в размер на 343 915.57 лв. и общо документираните доказани разходи от колона 49, в размер на 136 002.01 лв. /дори и с риска да се дублират с разходи за издръжка по данни на НСИ/, възлизат на 590 994.96 лв.

Нетният доход, който отчел като равен на разликата между доходите, приходите и източниците на финансиране от 709 892.89 лв. и размера на обичайните и извънредните разходи от 590 994.96 лв. приел, че в случая се равнява на 118 897.93 лв. А разликата между стойността на придобитото от ответниците имущество през проверявания период от 260 291.47 лв. и нетния доход от 118 897.93 лв. намерил, че е в размер на 141 393.54 лв. Този размер съдът заключил, че не надвишава сумата от 150 000 лв., поради което обосновал, че не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. На това основание извел решаващ извод, че предявеният против ответниците иск се явява изцяло неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани въпроси, решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и значими за приложението на закона и за развитието на правото, а именно:

1/ Следва ли директно признаване на брутния размер на декларирания доход от осъществявана стопанска дейност, без да се приспаднат разходите за осъществяването й, посочени като размери в годишната данъчна декларация, съобразно нормативно установените такива?

2/ Кой носи тежестта да докаже /пълно и главно/ действително направените разходи за осъществяваната стопанска дейност, ако се твърди, че разходите са по-малки по размер от нормативно признатите такива, като се има предвид, че това води до по-голям размер на нетните доходи?

Въпросите се сочат от касатора като решени в противоречие с решение № 277/08.05.2024г. по гр.д. № 1900/2023г. на ВКС, IV ГО; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., III ГО; решение № 29/12.04.2021г. по гр.д. № 1021/2019г., III ГО; решение № 83/20.07.2020г. по гр.д. № 4939/2017г., III ГО.

3/ Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства, твърденията на страните и да изследва релевантните факти в тяхната взаимовръзка?

По този въпрос касаторът се позовава на противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение № 117/27.02.2025г. по гр.д. № 1408/2024г.; решение № 50129/09.01.2024г. по гр.д. № 3737/2020г. и др.

4/ Допустимо ли е като доход на физическо лице да се признае брутния размер на получените субсидии, декларирани в годишна данъчна декларация, като се има предвид, че същите представляват целева помощ за подпомагане на конкретната му дейност като земеделски производител и свързаните с нея разходи по начин да се постигне намаляване себестойността на произведената продукция?

Въпросът се поставя като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Като самостоятелно основание за достъп до касация, жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, която обосновава с доводи за необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Всички поставени в изложението въпроси са свързани с водещите оплаквания в касационната жалба за неправилно изчислен от въззивния съд размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците, без отчитане на каквито и да било разходи, надвишаващи в случая размера на нетния доход определен от вещото лице и непризнаване в цялост на разходите свързани със стопанската дейност, което според касатора е определящо за крайния решаващ извод за установеното от съда несъответствие под законовия праг.

Първият, втори и четвърти въпроси имат идентичен смисъл. Конкретизирани съобразно правомощието на касационната инстанция съгласно т. 1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС в контекста на разгледания спор, въпросите се свеждат до това, при изчисляване на доход на физическо лице от стопанска дейност /получени субсидии в качеството на земеделски производител, декларирани в годишна данъчна декларация/ коя стойност е релевантна – брутният размер на дохода или размерът след приспадане на разходите по осъществяването на дейността и чия е доказателствената тежест да установи действително направените разходи за осъществяваната стопанска дейност.

Въпросът е включен в предмета на делото и отговорът му е обусловил крайното решение на съда и изхода на спора. По него е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но липсва някое от поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 от ГПК, определящо приложното поле на касационното обжалване по релевантния правен въпрос.

В цитираната от касатора практика на ВКС, обобщено е дадено разрешението, че "нетни" са доходите, приходите или източниците на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, т.е. нетен доход е превишението на приходите над разходите за осъществяване на същата дейност, или обогатяването от дейността. Когато ответниците по искове по ЗОНПИ твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от КОНПИ, на доказване подлежи конкретната дейност, при извършването на която ответникът е получил доходи. Въз основа на събраните доказателства, съдът следва да направи извод за получения от дейността брутен доход и за това каква част от него остава за ответника след приспадане на необходимите разходи за нея. Законен доход, по смисъла на ЗОНПИ, не е целият брутен доход, получен от ответника от дейността, а само този, който се получава след приспадане на необходимите разходи за нея. Законният източник на средства е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение и се доказва от ответника. Винаги размерът на приходите се установява след приспадане на съответно направените разходи, към момента на придобиване на конкретния актив.

В практиката на ВКС /решение № 381/06.01.2015г. по гр.д. № 5379/2013г. на ВКС, IV ГО; решение № 213/06.02.2017г. по гр.д. № 1611/2016г. на ВКС, III ГО/ е разяснено също, че когато проверяваното лице е придобило приходи от стопанска дейност, от стойността им следва да бъдат приспаднати разходите за осъществяване на дейността. Тежестта на доказване на реалните разходи за извършване на стопанската дейност е върху ответника, придобил имущество на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД /отм./, а когато не са ангажирани доказателства за това, приспадат се присъщите разходи за съответната дейност.

Като е приел, че при установяване на доходите и приходите на ответниците следва да се вземат предвид всички декларирани от тях доходи в брутния им размер по ЗДДФЛ, от които да се приспаднат размерите на всички реално извършени разходи, които ще съставляват обичайни или извънредни такива, въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд. Възприемайки с корекции заключението по допълнителната СИЕ, при определяне на нетния доход на ответниците, въззивният съд е съобразил всички реални доходи от законни източници на средства, както и всички реално извършени от проверяваното лице разходи, за да се установи дали придобитото имущество не е такова, за което не са установени законни източници на средствата. Въззивният съд не е отчел нормативно установените разходи, защото е съобразил реално извършените и доказани по делото такива. Това разрешение не противоречи на цитираната практика на ВКС, която настоящият състав споделя напълно. Този подход е съобразен и с доводите на касатора, че ако ответниците твърдят нетен доход в по-голям размер, следва да докажат реално извършените разходи и ако не докажат такива следва да се приложат нормативно установените такива за дейността. В случая по делото не са били събрани доказателства за това какви разходи са били необходими за осъществяването на конкретната стопанска дейност на ответницата. При липса на други доказателства за размера и връзката с конкретната стопанска дейност в проверявания период на разхода, въззивният съд при изчисленията си се е придържал към действително установените по основание и размер разходи, установени от експертното заключение, които е приспаднал от брутния доход. За всички останали, неустановени по делото разходи приел, че са предполагаеми, но недоказани по делото. При това, въззивният съд съобразил, че декларираните в годишните данъчни декларации суми не стават ирелевантни за икономическия анализ ресурс, само защото по делото не са доказани предполагаемите и признати за дейността разходи. Така въззивният съд е изследвал действителния имуществен ресурс, останал на разположение на лицата на основание на доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че по делото са били събрани доказателства /допълнителното заключение на СИЕ /л. 2723 - 2727/, установяващи размера на нетният доход на ответниците по подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, изчислен след приспадане на данъците, осигуровките и нормативно определените разходи за дейността по години, включени в проверявания период. Установеният от вещото лице размер на несъответствието между имуществото и нетния доход в този случай отново не надвишава изискуемия по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и не променя извода на въззивния съд за липса на законовото несъответствие. В този смисъл, отговорът на поставените правни въпроси не би обусловил различен краен резултат по материалноправния спор.

Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК да основе решението си на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява поотделно и в тяхната съвкупност и обусловеност е общозначим по всяко гражданско дело. Поставен е от касатора с доводи за неправилен анализ на доказателствата и несъобразяване на твърденията на ищеца за всички разходи, описани в исковата молба и извършени от ответниците през проверявания период, както и на обичайните разплащания в брой. Тези доводи предполагат обсъждане на събраните по делото доказателства и преценка на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което надхвърля правомощията на касационната инстанция в рамките на настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Така обоснован по въпроса не е налице и поддържаното противоречие, доколкото въззивният съд подробно, конкретно и обосновано е направил анализ на релевантните доказателства, въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които са ясно формулирани и е направил свои правни заключения. Всички относими възражения и доводи на страните са разгледани, вкл. заявените за първи път в производството по реда на чл. 294, ал. 2 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е направил анализ на имуществото на ответниците, доходите, приходите и разходите им през проверявания период, като посочил кои от получените суми отнася към приходи и кои към графа разходи и защо. Съдът е възприел експертното заключение на допълнителната СИЕ с корекции, които обосновал при обсъждане на експертното заключение заедно с другите доказателства по делото съгласно чл. 202 от ГПК. При тази дейност, въззивният съд е мотивирал решението си въз основа на всички доказателства по делото, които обсъдил по отделно и в тяхната взаимовръзка, които преценил на база твърденията и възраженията на страните. Ето защо не е налице твърдяното противоречие със задължителната и друга практика на ВКС, а с него и приложното поле на касационното обжалване.

В заключение, по поставените въпроси настоящият състав на касационната инстанция приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК, вкл. и с оглед евентуална очевидна неправилност на въззивното решение.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.34 евро.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение