Определение № 60259 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1606/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. срещу решение № 43 от 07.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2797 от 2020 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 157 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1151 от 2019 г. на Провадийския районен съд за отхвърляне на следните предявени от С. Г. П. срещу Б. И. В. и И. С. В. искове:

1. с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД във вр.с чл.44 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответниците, че пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег.№ .... г. на помощник-нотариус В. Ч. при нотариус З. А., е нищожно поради липса на воля от страна на упълномощителя Г. И. И. за предоставяне на право на разпореждане от негово име с описаните в пълномощното имоти;

2. с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .... г. на нотариус З. А., е нищожен като привиден и прикриващ действителен алеаторен договор;

3. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на прикрития действителен договор за прехвърляне на имот /дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., лятна кухня с площ от 20 кв.м. и гараж с площ от 21 кв.м./ срещу задължение за гледане и издръжка;

4. с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, за прогласяване за недействителен по отношение на С. П. на договор от 02.02.2012 г. за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. на нотариус З. А. на следния имот: дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м. и

5. с правно основание чл.108 ЗС в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик по наследство на недвижим имот /дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м./ и се иска да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху същия недвижим имот.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл, като е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване и на следните евентуално предявени спрямо исковете по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.87, ал.2 ЗЗД искове: иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на С. П. на договор от 02.02.2012 г. за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. на нотариус З. А. относно гараж с площ от 21 кв.м., находящ се в дворно място в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници и иск с правно основание чл.108 ЗС за установена на собствеността и предаване на владението на горепосочения гараж.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл. 280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Поставени са следните правни въпроси:

1. Може ли да се извърши разпоредителна сделка, ако имотът, описан в пълномощното за разпореждане, не принадлежи на упълномощителя ?

2. Действителна ли е разпоредителна сделка с недвижим имот, извършена от пълномощник посредством пълномощно, в което е описан конкретен имот, различен по имотен номер, по площ и по граници от този, описан в изповядания нотариален акт и действал ли е същият в пределите на учредената му представителна власт ?

3. Ограничени ли са правата на пълномощника относно кръга от имоти, с които да се разпорежда, ако в пълномощното е описан конкретно и само един имот ?

4. Може ли да се тълкува разширително пълномощно по отношение на конкретно описан елемент- недвижимия имот, предмет на разпоредителната сделка ?

5. Подлежи ли на разширително тълкуване изричното волеизявление в пълномощното за разпореждане с имот с площ от 655 кв.м., действително ли е разпореждането с това пълномощно, извършено с имот с 785 кв.м. и действал ли е в рамките на учредената му представителна власт упълномощителят ?

6. Допустимо ли е да се извърши разпоредителна сделка, ако имотът, предмет на сделката, в представените пред нотариуса пълномощно, с което се учредява представителна власт, невписани по надлежния ред документи за собственост и актуална скица е описан с различни индивидуализиращи белези- имотен номер, граници и квадратура ?

7. Следва ли при съществена грешка в пълномощното, касаеща предмета на сделката- конкретния недвижим имот, същото /пълномощното/ като едностранна овластителна сделка да бъде поправено по надлежния ред ?

8. Когато удостовереното изявление в пълномощното не отговаря на действителното фактическо положение и ако не бъде поправена грешката-вярно ли е удостовереното в процесния нотариален акт, че налице са били особените изисквания на закона за изповядването му ?

9. Има ли право нотариусът да извърши сделка, ако представените документи за собственост на праводателя не са вписани и какво следва, ако сделката бъде изповядана ?

10. Съставлява ли незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 574 ГПК издаването на нотариален акт, когато документът за собственост на праводателя /представените съдебни решения за делба/ не е вписан, предвид нормата на чл.586, ал.1 и 4 ГПК и нищожно ли е извършеното нотариално удостоверяване въз основа на невписан документ за собственост по силата на чл.576 ГПК и ако да- нищожна ли е сделката, извършена с нотариален акт № .... г. поради липса на предписана от закона форма- чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД ?

11. Текстът на саморъчно подписани обяснения на Б. И. от 13.12.2012 г. съдържа ли писмено признание за симулативност на сделката, обективирана в нотариален акт № ... г. и ако да- съставлява ли обратно писмо, т.е. пълно доказателство за симулативността на оспорената сделка като изявление, изходящо от страната, на която привидността се противопоставя ?

12. Изявленията в двата документа- саморъчно подписани обяснения на Б. И. от 13.12.2012 г. и писмена молба на Г. И. по гр.д. № 307 от 2012 г. на Провадийския РС- съдържат ли писмено признание за симулация от двете страни по оспорената сделка и ако да-изпълват ли признаците да са обратно писмо и доказват ли пълно симулативността на оспорената сделка ?

13. Действащото българско законодателство, в това число чл.165, ал.2 ГПК, предвижда ли срок за съставянето на писмените признания за симулативност на сделката от участниците в същата ?

14. Българското законодателство и в частност чл.165, ал.2 ГПК поставя ли изискване писмените признания за симулация от страните да са обективирани върху един и същ документ- лист хартия и ако не- има ли законова забрана да се разглеждат като писмени признания на страните по тази сделка?

По част от поставените въпроси, свързани с приложението на чл.165, ал.2 ГПК, се твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 437 от 22.07.2004 г. по гр.д.№ 907 от 2003 г. на ВКС, ГК, І г.о. В касационната жалба се посочва, че постановеното въззивно решение противоречи на решение № 925 от 20.10.1998 г. по гр.д.№ 1150 от 1996 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 251 от 2015 г. по гр.д.№ 7253 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 76 от 10.07.2012 г. по т.д.№ 490 от 2011 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 162 от 02.11.2018 г. по гр.д.№ 211 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 43 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 1177 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІІ т.о. По деветия въпрос жалбоподателката счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата Б. И. В. и И. С. В. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот и обуславящи го облигационни искове, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влезли в сила съдебни решения в производство по съдебна делба в дял на Г. И. И., баща на ищцата, е поставен недвижим имот, представляващ дворно място от 785 кв.м., съставляващо парцел .... в кв.... по плана на [населено място], при граници: улица, парцел ...., ...., .... и парцел ...., ведно с построените в него къща и стопански постройки, баня и тоалетна на обща стойност 10 000 лв. Постановените решения не са вписани по персоналната партида на Г. И. И.. С пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена на 30.01.2012 г. от нотариус З. А., Г. И. И. упълномощил Б. И. В. да продава, на когото намери за добре, недвижим имот- дворно място с площ от 655 кв.м., съставляващо парцел .... в кв.... по плана на [населено място], при граници: улица, парцели ...., ...., .... и ...., ведно с построените в него къща и стопанска постройка, баня и тоалет. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... г., Г. И. И. чрез пълномощника си Б. И. В. продал на Б. И. В. собствения си недвижим имот- дворно място в [населено място] с площ от 785 кв.м., съставляващ УПИ .... в кв. .... по плана на града, при граници: улица, парцели ...., ...., .... и ...., ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и лятна кухня за сумата от 11 539,80 лв.

След смъртта на Г. И. И. на 27.01.2014 г. негов единствен наследник е ищцата С. Г. П..

Според въззивния съд хипотезата на нищожност на упълномощаването по чл.44 във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД означава липса на съзнателно намерение на страната да се обвърже от сделката и се различава от случая на сключване на договор при липса на надлежна представителна власт, който се квалифицира по чл.42, ал.2 ЗЗД- правните действия от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, тоест е налице висяща недействителност. Въззивният състав е посочил, че предявеният иск за прогласяване нищожността на упълномощаването, обективирано в пълномощно от Г. И. И., се основава на твърдения, че не е документирано изрично волеизявление за сключване на конкретен договор и липсва волеизявление на упълномощителя относно съществени елементи на сделката. Съдът е приел иска за неоснователен с мотиви, че в случая упълномощаването е резултат от съзнателен, свободен и целенасочен акт на упълномощителя, извършено е валидно съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС и съдържа изрично овластяване на пълномощника да договаря сам със себе си и да извършва разпоредителни сделки от името на упълномощителя, вкл. продажба на имоти.

Относно иска по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба като привиден и прикриващ действителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане въззивната инстанция е счела, че по делото не са представени доказателства към момента на сключване на сделката купувачът по нея да е съставил обратно писмо, с което би се установила привидността на договора. От събраните свидетелски показания също не може да се направи безспорен извод, че действителната воля на прехвърлителя е била различна от отразената в договора. Според въззивния съд дадените от ответника обяснения пред Районна прокуратура- Провадия, че с оглед сигурността си е продал имота на себе си, не са достатъчни, за да се приеме, че страните всъщност са желаели настъпването на последиците на прикрита сделка – договор за издръжка и гледане. Фактът на плащане на действително уговорената цена по договора от ответника купувач е ирелевантен за валидността на сделката, като неустановяването му не може да обоснове извод за симулативност на продажбата. Не на последно място, въззивният състав е приел, че представените разпечатки от две банкови сметки на наследодателя на ищцата и предявеният от наследодателя иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на цената не оборват удостовереното в нотариалния акт плащане по сделката.

Тъй като искът по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, обусловеният от него иск по чл.87, ал.3 ЗЗД също не е уважен.

По отношение на евентуално предявения иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на договора за продажба на дворното място, заедно с жилищната сграда и лятната кухня, поради липса на представителна власт у пълномощника, въззивният съд е приел, че пълномощникът е имал представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при условия и спрямо лица, както намери за добре. Описанието на имота в текста на пълномощното съответства на описанието в съдебното решение, с което имотът е възложен на Г. И.. Разминаването между текста на пълномощното и на договора относно номера и площта на имота било без правно значение, при положение че в двата документа няма разминаване в границите на имота, които са негов основен индивидуализиращ признак. Според въззивната инстанция не са налице пороци при нотариалното удостоверяване, което отговаря на изискванията на чл. 578, ал. 4 ГПК.

Като обусловен от горепосочените искове е отхвърлен и иска по чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението на дворното място, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м.

Относно прехвърлянето на намиращият се в същото дворно място гараж с площ от 21 кв.м. е прието, че то е извършено извън пределите на учредената представителна власт- гаражът не е описан в пълномощното и не може да се приеме, че има характер на приращение, за да попадне в обхвата на овластяване с упълномощителната сделка. Тъй като нито упълномощителят, нито наследницата му са потвърдили прехвърлянето на гаража от пълномощника, разпоредителното действие не е валидирано и предявеният иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба от 02.02.2012 г. относно гаража е основателен. Поради уважаването на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, е уважен и обусловения иск по чл.108 ЗС за гаража, като е прието, че ищцата е придобила по наследство от баща си този гараж, а ответниците го владеят без правно основание.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответниците, че пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег.№ .... г. е нищожно поради липса на воля от страна на упълномощителя Г. И. И. за предоставяне на право на разпореждане от негово име с описаните в пълномощното имоти. Не е налице основанието на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторката не е поставила правни въпроси от значение за правилното решаване на делото по този иск: една част от поставените въпроси, свързани с пълномощното и действията на нотариуса при изповядване на сделката, са твърде общотеоретични, а други- не са обусловили изводите на въззивния съд в решението. За да отхвърли иска за нищожност на пълномощното, въззивният състав е тълкувал волята на упълномощителя съгласно чл.20 ЗЗД, като е съобразил даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5 от 2014 г. на ВКС, ОСГТК разрешение по въпроса какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Съгласно приетото в тълкувателното решение, за да е налице упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният (един или няколко- чл.39, ал.2 ЗЗД) също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания. Няма никакво основание и за тълкуване на закона, според което да се изисква още в пълномощното да са посочени конкретни по вид разпоредителни сделки или действия, техни съществени елементи, включително- цена (стойност) и конкретно имущество- предмет на разпореждането, или лице, което да го придобие или да се облагодетелства от него. Напълно в съответствие с горепосоченото тълкувателно решение в обжалваното решение съдът е приел, че съдържанието на процесното пълномощно отговаря на посочените изисквания за валидност на разпореждането с имуществото на упълномощителя, като несъответствието в описаните номер и площ на имота не са от значение за валидността на упълномощаването, при идентичност на границите на имота.

По отношение на този иск решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

В частта му по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД касационото обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на въззивното решение с решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. В цитираното решение, в отговор на поставен правен въпрос, е прието, че характер на „обратно писмо“ и съответно пълно доказателство за симулативността на сделка, може да има и документ, съставен само от страната, на която привидността се противопоставя /а не от двете страни по сделката/, и след сключване на привидната сделка, стига този документ да разкрива по несъмнен начин волята на тази страна правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да настъпят. Това е прието предвид на обстоятелството, че законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията /преди, по време или след сключване на симулативната сделка/, нито затова документът да е подписан от двете страни /достатъчно е документът да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност на сделката/. Според ВКС, разликата между „обратното писмо“ и „началото на писмено доказателство“ е само в съдържанието на документа, а не във времето на съставяне или страните, които са го съставили: „обратното писмо“ по несъмнен начин разкрива волята на съставилата го страна сделката да не произведе предвидените за нея правни последици, а да настъпят последиците на прикритата сделка, докато „началото на писмено доказателство“ създава само индиция, че е възможно сделката да е симулативна.

В противоречие с приетото в това решение на ВКС в обжалваното решение въззивният съд е приел, че писмените обяснения на ответника Б. В. /страна по договора за продажба от 02.02.2012 г./ пред Районна прокуратура-Провадия, в които се съдържа недвусмислено изявление на В., че действителната сключена между страните сделка не е за продажба, а за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, не представляват „обратно писмо“, а само „начало на писмено доказателство“. Според съда тези обяснения са недостатъчни за доказване на твърдението, че действителната воля на страните е била да се обвържат с договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като било житейски и логически невъзможно да има разминаване между волята на страните по договора, по който купувачът и представителят на продавача са едно и също лице.

Тъй като решението по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД е обуславящо за основателността на исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД и по чл.108 ЗС /както за дворното място, жилищната сграда и лятната кухня, така и за гаража/, касационното обжалване на решението следва да се допусне и в частите, касаещи тези искове.

До касационно обжалване следва да се допусне и решението в частта по иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, доколкото този иск е предявен като евентуален на иска по чл.26, ал.2, предл 5 ЗЗД.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение