Определение № 1019 от 22.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 663/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пол Аграр Кампани“АД, чрез прокурист С. Н. Т., срещу Разпореждане № 1621 от 27. 11. 2023г. по т.д. № 433/2023г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба, вх.№ 6708/29.09.2023г. Оплакванията в частната жалба са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба „АДМ Разград“ЕАД, ищец в производството, не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване нередовността на подадената от дружеството частна касационна жалба досежно внасяне на държавна такса по сметка на ВКС не са изпълнени в указания срок, поради което е върнал същата на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е бланкетна, тъй като липсва указание в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане. Съгласно ТР № 6/2019г. по тълк.д. № 6/2017г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията, относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти и доказателства, относими към правилността на обжалваното определение, съответно разпореждане. Релевантни за спора са следните факти: Производството пред Апелативен съд-Варна е образувано по подадена от „Пол Аграр Кампани“АД частна жалба срещу разпореждане на Варненски окръжен съд за връщане на подадената от същото дружество въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. С Определение № 589 от 17.08. 2023г. въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане. „Пол Аграр Кампани“АД е обжалвало постановеното определение с подадена в срок частна касационна жалба, като с Разпореждане № 1425 от 06.10.2023г. въззивният съд е дал указания по редовността на същата, между които и за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС. С молба от 17.11.2023г. частният жалбоподател е представил изложение по чл.280, ал.3,т.1 ГПК и пълномощно на подалия частната касационна жалба адвокат. В рамките на законовия и посочен от съда срок, изтекъл на 17.11.2023г, няма данни за изпълнение на указанията в частта за представяне на доказателства за внесена д.т. в полза на ВКС в определения размер. При тези данни, правилно съставът на Варненски апелативен съд е установил, че жалбоподателят не е изпълнил указанието за внасяне на дължимата държавна такса, определена в съответствие с чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При наличието на точни и ясни указания по редовността на частната касационна жалба и при изрично посочване от съда на последиците при неизпълнение на указанията в цялост, правилно въззивният съд, позовавайки се на чл.262, ал.2,т.2 ГПК, е върнал същата поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС. По гореизложените съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение