Определение № 85 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2192/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. В. Т., представляван от адв. П. Д., и на В. Т. Т., представляван от адв. А. Б., срещу въззивно решение № 1575/12.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 2446/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отменено решение № 260261/14.04.2022 г. по гр. д. № 7318/2020 г. на Районен съд – Пловдив и вместо това е обявен за недействителен спрямо В. И. Т. договор за дарение на недвижим имот по нот. акт № ..../18.02.2015 г., т. I, рег. № 540, дело № .../2015 г. на нотариус Н. Б., рег. № 461 на НК, в частта, с която В. Т. е дарил на Т. В. Т. собствената си 1/2 ид. ч. от правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..... по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „Т.“, [жилищен адрес]/32, ведно с прилежащото избено помещение № 14 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела. В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят Т. Т. поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) кога може да се приеме, че е налице знание у приобретателя по смисъла на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД; дали субективният елемент на фактическия състав е знание в смисъла на фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, осъществили се в действителността, или е достатъчно да съществува възможност за узнаване на тези факти и обстоятелства, което не е равнозначно на узнаване; 2) за тежестта и значението, което могат да придобият косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност, биха могли да обосноват извод за наличие или липса на правнорелевантния факт. По първия поставен въпрос се твърди противоречие с установената практика - решение № 60/20.04.2017 г. по гр.д. № 3094/2016 г., IV г. о., решение № 34/ 04.05.2022 г. по гр. д. № 1250/2021 г., III г. о., решение № 64/07.05.2021 г. по гр.д. № 2549/2020 г., IV г. о., решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г., II т.о., решение № 37/02.04.2020 г. по гр.д. № 4500/2016 г., IV г.о., решение № 13/19.02.2015 г. по т.д. № 4606/2014 г., IV г. о. и решение № 536/ 28.07.2010 г. по гр.д. № 1400/2009 г., IV г. о.; а по втория въпрос - противоречие с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о. на ВКС. В изложението на касатора В. Т. се поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1) от кога започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД - от момента на сключване на атакуваната сделка, или от датата на нейното вписване; 2) за установяване на знание у приобретателя за увреждащия характер на сделката при иск по чл. 135 ЗЗД. Сочи се, че по първия въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 7/26.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г., III г. о., решение № 292/14.07.2011 г. по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о., решение № 12/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г., III г. о и решение № 147/25.07.2016 г. по гр.д. № 645/2015 г., III г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че с присъда № 147/13.05.2016 г. по нохд № 8022/2015 г. на РС – Пловдив, влязла в сила на 10.02.2017 г., В. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК и по предявения граждански иск е осъден да заплати на Ю. Д. К. сумата 50 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2011 г. до окончателното плащане, както и 6 600 лв. разноски. Установено е, че с договор за цесия от 20.11.2018 г. Ю. К. е прехвърлила вземанията си срещу В. Т. на дъщеря си В. Т., за която цесия длъжникът е уведомен, С договор за дарение по нот. акт № ..../18.02.2015 г., т. I, рег. № 540, дело № 64/2015 г. на нотариус Н. Б., рег. № 461 на НК, вписан в Служба по вписванията – Пловдив с вх. рег. № 4372/19.02.2015 г., акт № 105, дело № 1871/2015 г., ответникът В. Т. и съпругата му прехвърлили на своя син Т. Т. процесния недвижим имот. По делото е представено обратно писмо, според което действителната воля на страните по договора е за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, а не за извършване на дарение. Въззивният съд е приел, че Ю. К. е придобила качеството на кредитор спрямо В. Т. от датата на увреждането през 2011 г., т.е. - вземането е възникнало преди сключването на оспорената сделка. Посочил е, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичането на предвидения в закона 5-годишен давностен срок, който започва да тече от датата на сключване на увреждащата сделка. В случая, договорът за дарение е сключен на 18.02.2015 г., но нотариалният акт е вписан в службата по вписванията на 19.02.2015 г. Поради обстоятелството, че кредиторите по иска по чл. 135 ЗЗД са трети лица за сделката, то за тях давностният срок започва да тече не от момента на сключване на сделката, а от момента на вписването й в СВ, когато са могли да узнаят за нея. Посочено е, че правното значение на действието по вписване по смисъла на чл. 1 от Правилника за вписванията е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Ако актовете не се вписваха, то кредиторите не биха могли да узнаят за сделките, които ги увреждат и погасителната давност би изтекла без те да могат да я прекъснат. По тези съображения съдът е приел, че в случая давността е започнала да тече от датата на вписването на процесната сделка - от 19.02.2015 г. и не е изтекла до датата на подаване на исковата молба - на 19.02.2020 г., поради което направеното възражение за давност е неоснователно. На следващо място е посочено, че от представеното обратно писмо се установява, че сделката е възмездна, а не безвъзмездна. В този случай, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, приобретателят по договора - син на прехвърлителя, следва да обори установената презумпция за знание за увреждащия характер на сключваната сделка. В тази връзка е посочено, че от приложената призовка за подсъдим (л.21 от нохд № 8022/2015 г. на РС – Пловдив) се установява, че за първото съдебно заседание по наказателното дело, по което е постановена присъдата и е уважен гражданският иск за сумата 50 000 лв., призовката е получена от Т. Т. - син на подсъдимия В. Т., т.е. че на 15.12.2015 г. Т. Т. е узнал за воденото срещу баща му наказателно производство. Към призовката е бил приложен и препис от обвинителния акт по делото, поради което получателят е имал обективната възможност да се запознае с повдигнатото обвинение. Не са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели (Н., К.Д. и М. Ел З.), че ответникът е узнал в по-късен момент за воденото наказателно производство. По тези съображения, в заключение съдът е приел, че предявеният отменителен иск не е погасен по давност, основателен е и следва да бъде уважен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция Върховният касационен съд намира, че първият въпрос в изложението на касатора В. Т. - от кога започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД - е правно значим и обуславя селектирането на жалбата. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС - решение № 7/26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г., III г. о., решение № 292/14.07.2011 г. по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о. и решение № 147/25.07.2016 г. по гр.д. № 645/2015 г., III г. о. Останалите въпроси в изложенията на двамата касатори нямат претендираното за селективната фаза по чл. 288 ГПК значение, тъй като са обусловени от разрешаването на спора по основния въпрос между страните - дали е изтекла погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, по който въпрос се допуска касационният контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение