Определение № 521 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2339/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С определение № 714/26.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 339/2021г. по описа на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение е потвърден отказът на съдията по вписванията при РС – Никопол, обективиран в определение №14 от 08.04.2021г. по преписка с вх.№697 от 08.04.2021г. на съдията по вписванията при РС – Никопол, с което е отказано нотариално действие по искане на нотариус Д. Д. с рег.№232 на НК – РС Никопол с искане за вписване на нотариален акт №....г. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 3640/15.06.2021г., подадена от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г. Д., с оплаквания, че е постановено в противоречие със закона и процесуалните правила и с искане да бъде отменено и вместо това бъде разпоредено вписване на нотариалния акт. Поддържа, че преценката за законосъобразност на акта по същество не е в компетентността на съдията по вписванията. За незаконосъобразен счита извода, че актът не подлежи на вписване. Позовава се на разпоредбата на чл.64, ал.8 от Закона за енергетиката, както и на разпоредбата на чл.61, ал.1, т.1 от Закона за горите, в които изрично е предвидена възможност за учредяване на сервитутно право за изграждане и/или обслужване на въздушни и подземни електропроводи. Поддържа, че законът е изчерпателен по отношение на вида вещни права, но не и по отношение на начина на възникването им, като в компетенциите на съдията по вписванията не попада преценката на материално-правните предпоставки, след като представеният за вписване акт е нотариален. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3, както и ал.2 ГПК – противоречие с определение №471 от 18.10.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №449/2011г., в което е прието, че формата за действителност на актовете за учредяване на специални сервитути по чл.64 ЗЕ е нотариален акт, както и с ТР №7 от 2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правомощията на съдията по вписванията (доводите се съдържат в частната жалба). Поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по въпроса допустимо ли е учредяване на сервитути по чл.64, ал.8 ЗЕ във форма на нотариален акт, който подлежи на вписване съгласно Правилника за вписванията, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения и за очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът не е обсъдил нормативно регламентираната възможност за учредяване на сервитут по чл.64, ал.8 ЗЕ. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд, ГО, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд приема следното: За да потвърди отказа на съдията по вписванията за вписване на нотариален акт, с който е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитут за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения и ограничаване в ползването на поземлен имот за прокарване на въздушен електропровод 20 кВ с дължина на трасето 35.69 л.м. и с прилежаща към него сервитутна ивица с площ 251 кв.м. и право на преминаване на хора и техника от собственика на недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 13507 кв.м., в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, Плевенският окръжен съд е изложил съображения, че като е приел, че представеният за вписване акт е неподлежащ на вписване и по тази причина е отказал вписването, съдията по вписванията не е излязъл извън пределите на своята компетентност, а отказът е съобразен с разясненията на т.6 на ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че след като е представен нотариален акт, с който се учредява вещно право върху недвижим имот, то той подлежи на вписване на основание чл.112, ал.1, буква „а“ ЗС вр. чл.4а ПВп. Изложени са съображения, че в случая е приложим специалния закон – чл.64а от Закона за енергетиката и договорът, сключен с представения за вписване нотариален акт, макар и при безвъзмездно учредяване на специален сервитут по чл.64, ал.2 ЗЕ от собственика на имота като учредител в полза на лицензианта на дейността по разпределение на електрическа енергия като приемател, има само облигационно действие и не подлежи на вписване съгласно т.4 от ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че в този смисъл са определение №509/17.07.2013г. по ч.т.д.№2639/2013г. на I т.о. на ВКС и определение №68/15.02.2016г. по ч.гр.д.№272/2016г. на IV г.о. на ВКС, постановени след приемането на ТРОСГТК на 25.04.2013г. Определението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, според което въпросът за начина на възникване на сервитутите по ЗЕ е най-малко спорен, но в конкретния случай тази преценка не може да бъде извършена от съдията по вписванията. Изложени са съображения, че при представяне на нотариален акт за учредяване на ограничено вещно право, който попада в обхвата на чл.4, буква „а“ ПВ, същият следва да се впише и чл.64 ЗЕ не създава пречка за това, тъй като там е предвидено вписване на влязъл в сила административен акт какъвто и когато бъде издаден. Посочено е, че с оглед действието на вписването и неговата роля, при наличието на учредено ограничено вещно право съответният нотариален акт следва да се впише, при което преценка относно начина на възникване на сервитутите следва да се извърши от съответния нотариус при изготвяне на нотариалния акт, докато съдията по вписванията не е компетентен в този смисъл. Така изложените от въззивния съд съображения според настоящия състав обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, уточнен както следва: за правомощията на съдията по вписванията при извършване на проверката на представен за вписване нотариален акт за учредяване на сервитут за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и право на преминаване между собственик на недвижим имот и енергоразпределително дружество. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел извършване на преценка дали изводите на въззивния съд съответстват на становището, изразено от ОСГТК на ВКС в т.6 на ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно т.6 на ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписване съдържание, като не подлежат на проверка материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. За да достигне до този извод, ОСГТК в мотивите към т.6 на тълкувателното решение излага съображения, че нотариусът е длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, а ако се приеме, че и той е овластен с правото да проверява съответствието на сделката с императивни законови правила или добрите нрави, фактически до такъв резултат би се достигнало. Посочено е, че като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. В основата на даденото тълкуване са и съображенията, че е недопустимо да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от § 6- 8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка. Мотивите към т.6 на тълкувателното решение съдържат и съображения, че отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл.32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание, като е посочено, че подлежащите на вписване актове са посочени неизчерпателно в чл. 4 ПВ, изброяване има и в други в нормативни актове – ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др. По правило не подлежат на вписване вещно-прехвърлителни сделки за движими вещи и може да бъде отказано вписване на акт за такава сделка, но само ако няма никакво съмнение относно естеството на вещта. Ако е възможен спор дали вещта съставлява недвижимост, вписването не може да бъде отказано по вече изложените съображения, че съдията по вписванията не може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Именно с оглед съдържащите се в мотивите към т.6 на тълкувателното решение съображения следва да се приеме, че изводите на въззивния съд в обжалваното определение не съответстват на даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване относно пределите на компетентността на съдията по вписванията. Разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката предвижда възможност при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект да възникнат предвидените в ал.2 сервитути, които съгласно чл.64, ал.4 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. При така учредените сервитути, съгласно чл.64а ЗЕ влезлият в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план по чл. 64, ал. 4, т. 1 с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно засегнатия имот, титуляра на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписва в имотния регистър по молба на титуляря на сервитута. Предвидените в чл.64, ал.2 ЗЕ сервитути се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, т.е. на обекти, които съгласно §1, т.31б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката представляват подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти. Тези права, уредени под формата на сервитути, по същността си представляват, както е прието в решение №47 от 02.04.2013г. по гр.д.№2172012г. на IV г.о. на ВКС, ограничения на собствеността за благоустройствени цели, т.е в обществен интерес. Отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката. Прокарването на такива отклонения се извършва по реда на чл.193 ЗУТ, доколкото съгласно §5, т.31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването. Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т.е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, като в този случай е предвидена и облекчена форма за действителност на договора за учредяване на сервитутното право – писмена с нотариална заверка на подписа, в случаите, когато договорът се сключва между собствениците на поземлените имоти, а при липса на съгласие ал.3 предвижда административен ред за учредяване на сервитутното право със заповед на кмета на общината. По аналогичен начин е уредена и формата за учредяване на право на преминаване в чл.192 ЗУТ, като тази различна форма за учредяване на сервитута за отклонение от съществуващи мрежи и съоръжения в сравнение с формата за възникване, респ. условията за учредяване на сервитут при разширение или изграждане на нови енергийни обекти, както и за учредяване на право на преминаване, отчита, че отклоненията от съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се изграждат в частен интерес, съответно в частен интерес се учредява и правото на преминаване. И след като законът урежда квази личните сервитути, както и сервитута за прокарване на отклонение от съществуващи общи мрежи и съоръжения и право на преминаване по чл.192 ЗУТ и допуска доброволното му учредяване по договорен ред, то следва да се приеме, че ако не са налице предпоставките за учредяване на сервитута в облекчена форма по чл.192, ал.1 ЗУТ и чл.193, ал.1 ЗУТ между собственици на поземлени имоти, то договорът между собственика на поземлен имот и енергоразпределителното дружество (оператор на обществени услуги) за учредяване на квази личен сервитут следва да бъде сключен в нотариална форма за действителност. В този смисъл определение №2 от 04.01.2021г. по ч.гр.д.№3541/2020г. на I г.о. на ВКС и определение №515 от 07.07.2021г. по ч.гр.д.№2335/2021г. на II г.о. на ВКС. Още повече в чл.64, ал.8 ЗЕ в редакцията на тази разпоредба след изменението, обнародвано в ДВ.бр.83 от 2018г., е изрично предвидено учредяване на сервитут, когато сервитутната зона не попада в имота, в който ще се изгражда площадковия енергиен обект, без при това да е предвиден специален ред за учредяването на сервитута. Следва да бъде взето предвид, че с т.4 на ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС по въпроса дали договор, сключен във формата по чл.193, ал.1 ЗУТ, по който страна е оператор на обществени услуги, подлежи на вписване. На въпроса е даден отрицателен отговор, като според изложените в мотивите към тълкувателното решение съображения, се отрича вещноправното действие, а съответно и възможността за вписване в случаите, когато сервитутът е учреден в полза на оператор на обществени услуги в облекчената писмена форма с нотариална заверка на подписите. В мотивите обаче е посочено, че доколкото в този случай източникът на възникване на вещното право е договорен и касае вещни права, договорът би трябвало да бъде сключен във формата на нотариален акт съгласно чл.18 ЗЗД. По тези съображения следва да се приеме, че проверката, която съдията по вписванията извършва на представен за вписване договор за учредяване на сервитут за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и право на преминаване между собственик на недвижим имот и енергоразпределително дружество, е ограничена до това дали договорът е сключен в изискуемата за това нотариална форма (освен ако в конкретната хипотеза не е приложима друга форма, например за държавни или общински имоти по чл.192, ал.3 и чл.193, ал.4 ЗУТ) и дали актът е подписан, но не може да откаже вписването на акт за правна сделка, учредяваща ограничено вещно право, по съображения, че от съдържанието на договора е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена, нито да проверява материалноправните предпоставки, вкл. дали договорът не противоречи на закона, доколкото тази проверка е от компетентността на нотариуса, който е съставил акта (по арг. от мотивите към т.6 на ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК). В този смисъл е и определение №515 от 07.07.2021г. по ч.гр.д.№2335/2021г. на II г.о. на ВКС. В настоящия случай в Службата по вписванията при РС-Никопол е представен за вписване нотариален акт, съдържащ съгласие за учредяване на сервитутно право за прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения и ограничаване в ползването на поземлен имот за прокарване на въздушен електропровод 20 кВ с дължина на трасето 35.69 л.м. и с прилежаща към него сервитутна ивица с площ 251 кв.м. и право на преминаване на хора и техника от собственика на недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 13507 кв.м., в полза на „ЧЕЗ Разпределение“ АД. Неправилно въззивният съд е приел, че представеният нотариален акт не подлежи на вписване. По същество както съдията по вписванията, така и въззивният съд, са извършили проверка за материалноправните предпоставки за съставянето на акта, като са приели, че нормативната уредба не допуска по договорен път да се учредява подобен сервитут. Тази преценка обаче, както вече беше отбелязано, е предоставена изцяло в компетентността на нотариуса, който съгласно чл.574 ГПК е длъжен да не извършва нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки. Неправилен е и изводът, че учреденият сервитут е такъв по чл.64, ал.2 ЗЕ, доколкото от съдържанието на акта е видно, че договорът касае различно ограничено вещно право. Обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на съставения на 08.04.2021г. нотариален акт. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение