Определение № 50171 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 246/2022 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. И. срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалби на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са частично уважени предявените искове по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на моторно превозно средство със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За да постанови решението си, въззивният съд е споделил по реда на чл. 272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд, с което е приел за установено, че на 09.01.2019 г. в [населено място] застрахованият водач, при управление на автобус, предприел ляв завой от ул. „Д-р Н. Василиади“ към входа на Автогара – Габрово. В същия момент ищецът се движил попътно от лявата страна на улицата и в зоната пред входа на автогарата настъпило съприкосновение между него и предната лява странична част на автобуса, в резултат на което десният крак на ищеца бил прегазен от предното ляво колело, а настъпилият контакт с дясното рамо на пешеходеца предизвикал завъртане на тялото му с последващо отхвърляне наляво и падане върху пътя.

В резултат на произшествието ищецът получил 1) фрактура на лява бедрена кост; 2) фрактура на лакътната кост на лявата ръка; 3) премазване на ходилото на десния крак. Първата фрактура наложила протезиране на тазобедрената става, а втората – фиксиране с метална плака и винтове, като двете хирургически интервенции били извършени на различни дати. За лечението на третата травма били извършени няколко оперативни интервенции в периода от м. януари до м. май 2019 г., в хода на което поради настъпили усложнения била извършена ампутация на ходилото. Отчитайки претърпените от ищеца болки и страдания, въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 120 000 лв. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил същото до 100 000 лв., като е приел, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата. Последното е мотивирал с изводите на автотехническата експертиза, че ищецът е имал възможност във всеки момент да преустанови движението си, без да навлиза в коридора на движение на автобуса, като е пресичал на необозначено за това място при наличие на два подлеза в близост и при положение, че е спрял за известно време и след това изненадващо е продължил пресичането. На същото основание е намалил и претенцията за обезщетение за имуществени вреди.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди, и

• относно предпоставките, при които следва да се отчете съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност при ПТП необходимо ли е поведението на пострадалия да нарушава правноустановено правило за движение по пътищата.

Налице са предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК условия за допускане на касационното обжалване във връзка с втория въпрос. Същият е обусловил крайния извод на въззивния съд относно размера на претендираните обезщетения. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният съд се е отклонил от установената последователна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно последната (напр. т. д. № 1740/2021 г. на ВКС, I т. о. и цитираната там практика) обезщетението може да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД при условие, че приносът на пострадалия е установен по категоричен начин при условията на пълно главно доказване от възразилата страна; изводът за наличие на принос не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В отклонение от посочената практика въззивният съд е основал извода си за принос върху приетите за установени и квалифицирани като нарушения действия на пострадалия, без да анализира същите и да изложи конкретни съображения относно причинната връзка между тези действия и вредите, т. е. дали и доколко те са създали условия или улеснили настъпването на вредата.

По изложените съображения касационно обжалване следва да бъде допуснато, поради което не е необходимо обсъждането на първия от формулираните въпроси. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК държавна такса не се дължи предварително.

С тези мотиви съдът