Определение № 26 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 555/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Тобо“ ООД, [населено място] срещу определение № 153 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 389/2017г. на Бургаски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, касаеща разноските, дължими за иска за неустойка, приета за допустима с постановеното по настоящото дело определение № 48 от 27.01.2020 г. По отношение на посочената част за обжалвания акт се поддържа, че е неправилен, тъй като размерът на разноските не е съобразен с факта на цялостно отхвърляне на претенцията за неустойка за сумата 26 000 евро. Частният касатор моли за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя множество въпроси, които обобщено се свеждат до уточнения от настоящия състав в съответствие с правомощията му по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Следва ли, в хипотезата, когато въззивният съд отхвърли единия от обективно съединените искове, да бъдат редуцирани съответно присъдените в полза на ответника разноски за първата инстанция“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – „Арх. др. Филипов и партньор“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 27.08.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Направените от ответника възражения в тази връзка не следва да бъдат обсъждани, тъй като въпросът за допустимостта на частната касационна жалба на „Тобо“ ООД в посочената й част е разрешен с постановеното по това дело определение № 48 от 27.01.2020 г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на релевантния за делото въпрос, уточнен по-горе, е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие с последователната практика на ВКС, според която промяната в изхода на делото във въззивната инстанция налага изменение и на присъдените разноски за първоинстанционното производство. Съществуването на такава практика изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради допускането на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано бланкетно заявеното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. По основателността на частната касационна жалба. С оглед обстоятелството, че въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за сумата 26 000 евро, от присъдените на ищеца „Арх. др. Филипов и партньор“ ЕООД разноски за първата инстанция следва да бъдат приспаднати разноските, свързани с този иск, а именно – разноските за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Съобразно левовата равностойност на цената на посочения иск – 50 851.58 лв., дължимата за първата инстанция държавна такса е в размер на 2034.61 лв., а адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2 055.55 лв. Или, присъдените на „Арх. др. Филипов и партньор“ ЕООД разноски следва да бъдат намалени с обща сума 4089.61 лв., за която именно частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение