Определение № 476 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2199/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по съвместната касационна жалба с вх. № 5321/1.VІІ.2019 на Д. С. Б., П. И. Б. и Х. С. Б., първият от Бургас, а последните двама от [населено място], обл. Хасково, подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора против решение № 165 на Пловдивския апелативен съд от 20.V.2019 г., постановено по т. д. № 171/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 587/18.ХІІ.2018 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 38/2017 г.

Оплакванията на тримата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен техния осъдителен иск с правно основание по чл. 627 ТЗ /във в чл. 626, ал. 2 ТЗ/ за сумата 69 360.66 лв., вкл. ведно с присъждане на всички направени от тях разноски по водене на делото.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата тримата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по следните четири релевантни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, правни въпроса:

1./ „Констатираният отрицателен финансов резултат на дружеството – при едновременно наличие на дълготрайни материални активи /ДМА/, трябва ли да са счита като обективна невъзможност за кредитора да се удовлетвори от продажбата на тези активи, дори и те да са счетоводно амортизирани?”;

2./ „След като е несъмнено, че - дори счетоводно амортизирани - наличните в дружеството към момента на неговата начална неплатежоспособност ДМА, имат своя пазарна цена, която е различна от тази за счетоводни цели, то допустимо ли е представляващият това дружество да бъде „оневинен” за неизпълнение на задължението си за уведомяване по чл. 626, ал. 2 ТЗ, съответно – освободен от отговорността по чл. 627 ТЗ?”;

3./ „Необходимо ли е в производството по иска с правно основание по чл. 627 ТЗ, с оглед привличане на представляващия дружеството към отговорността му за вредите, причинени на кредитора от неизпълнение на задължението му за уведомяване по чл. 626, ал. 2 ТЗ, да се провежда процес на пълно и прецизно установяване на всички налични активи към началната дата на неплатежоспособност на дружеството, при положение, че по делото е установено, че към момента на настъпване на неплатежоспособността на дружеството същото е разполагало с такива, т.е. установена е била в процеса принципната наличност на активи?”;

4./ „Необходимо ли е в производството по иска с правно основание по чл. 627 ТЗ, с оглед привличане на представляващия дружеството към отговорността му за вредите, причинени на кредитора от неизпълнение на задължението му по чл. 626, ал. 2 ТЗ, да се провежда процес на пълно и прецизно установяване на извършените разпореждания с активи на дружеството в периода от началната дата на неплатежоспособност на дружеството и до датата на обявяване на неговата несъстоятелност, при положение, че по делото са налице данни, че към първия момент дружеството е разполагало с активи, докато към втория момент имуществото му е било сведено до нулева величина?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК тримата ответници по касация З. М. К., А. Д. А. и И. Д. А. – всички от [населено място], обл. Ст. Загора, писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие от АК-Кюстендил както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на изплатения адвокатски хонорар, възлизащ на 5 000 лв. (пет хиляди лева) – съгласно приложените по делото договор „за правна помощ” от 2.VІІІ.2019 г. и пълномощно.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на Д., П. и Х. Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

При потвърждаването на първоинстанционното решение за отхвърляне на осъдителния иск с правно основание по чл. 627 ТЗ, съставът на Пловдивския апелативен съд е могъл да констатира - по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК - че в хода на въззивното производство е било постановено по т. дело № 251/2016 г. решение № 20/9.І.2018 г. на съда по чл. 613 ТЗ /ОС-Стара Загора/, с което е било прекратено производството по несъстоятелност на длъжника по същото „Бетонстил`2001” ООД (в несъстоятелност), като същият е бил заличен от търговския регистър. Това решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ е влязло в сила на 17 януари 2018 г., като по този начин производство по несъстоятелност срещу това ООД реално не се е развило, защото не се е стигнало до фазата на предявяване на вземанията и няма приети и одобрени такива на кредиторите на посочения длъжник по смисъла на закона. Въпросното решение предпоставя, че в едногодишния срок от спиране на производството по несъстоятелност /този по ал. 2 на същия законов текст - бел. на ВКС / не е било открито имущество, което да е достатъчно за покриване дори само на началните разноски за това специално производство за универсално принудително изпълнение.

На второ място, при извеждане на решаващия си правен извод за липса на причинна връзка между претендираната вреда и незаявяването на неплатежоспособността на „Бетонстил`2001” ООД /в 30-дневния срок по чл. 626, ал. 1 ТЗ/, за начална дата на която е бил определен денят 1 август 2007 г., въззивната инстанция е констатирала, че ищците, респ. общият им наследодател в битността си на едноличен търговец, действал с фирмата „ХЕДА-С. Б.”, не са имали възможността да удовлетворят процесното си съдебно признато вземане в размер общо на 69 360.66 лв., тъй като всеки от отделните съставляващи претендираната сума компоненти е станал изискуем в период, предшестващ с около 3 години горепосочената началната дата на неплатежоспособността на това заличено вече от ТР търговско дружество, т.е. дори и да е било налице своевременно заявяване на посоченото състояние на търговеца длъжник, предвид установените по делото негови затруднения през 2006 г. и 2007 г., отново би се стигнало до същия краен резултат на неудовлетвореност. При тези данни по делото решаващият правен извод на САС, обусловил изхода по конкретното дело, е бил за липса на пълния фактически състав на чл. 627 ТЗ за ангажиране отговорността на тримата ответници като наследници на един от двамата управители на заличеното от ТР дружество.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от общо 4-те формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната касационна жалба правни въпроса, няма естеството на такъв, който да се явява обуславящ по отношение изхода по конкретното дело. Напротив, всички те са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от тримата касатори допълнителна предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от тримата ответници по касация от [населено място] искане за това, касаторите ще следва да бъдат осъдени – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да им заплатят общо разноски в размер на изплатения хонорар за един техен адвокат от АК-Кюстендил, възлизащ на сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева): съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от 2.VІІІ.2019 г. и договор от същата дата за правна защита и съдействие № [ЕГН] /серия „К”/..

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение