Определение № 223 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 150/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. А. К. от [населено място] срещу определение от 21.07.2011 г. по гр. д. № 7006/2011 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 30 състав определение от 29.03.2011 г. по гр. д. № 12 944/2011 г. за прекратяване на производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният касатор обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на гражданските дела, каквото е и настоящото, с оглед данните, че спорното задължение произтича от ползването на топлинна енергия /доколкото в призовката за доброволно изпълнение като взискател е посочено [фирма]/, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на предявения иск е установяване недължимостта на сумата 1 646.95 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и е образувано изп. д. № 20098490400188 на ЧСИ А. П., рег. № 849 с район на действие – СГС. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение