Определение № 650 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1143/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу определение №1391 от 26.05.2023 г. по в.ч.гр.д.№1238/2023 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №2433 от 07.04.2023 г. по т.д.№557/2023 г. на СГС, с което е върната исковата молба на НЗОК, по която е било образувано делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Дължи ли НЗОК два пъти заплащане на действително извършени и отчетени, но едни и същи медицински дейности, на едни и същи здравноосигурени лица и за един и същи процесен период. 2. Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на КС на РБ, с което е прието, че бюджетът на НЗОК определя финансовата рамка, в която се осигуряват здравните дейности, с оглед осигуряване на лечение на задължително здравноосигурените лица. 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания в жалбата, както и да съобрази всички представени по делото доказателства. Спрямо първият въпрос се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, спрямо втория – по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а спрямо третия – по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че НЗОК, като ищец в процеса, не е посочил факти, които не се обхванати от силата на пресъдено нещо, настъпила с влизане в сила на решението от 09.07.2022 г. по т.д.№2812/2021 г. на СГС. Изложил е съображения, че правопогасяващото възражение за изпълнение на задължението си за плащане, както и всички възражения, освобождаващи го от отговорност, НЗОК е следвало да направи в цитираното съдебно производството по т.д.№2812/21 г., като в друг процес те не могат да бъдат въведени, тъй като се обхващат от силата на пресъдено нещо. Изразил е становище, че посочването в исковата молба по настоящото дело, че НЗОК е платила два пъти, като вторият е въз основа на съдебно изпълнително основание, не обосновава правен интерес от предявяването на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като без правно значение са причините, поради което НЗОК не е била представлявана в производството по постановяване на неприсъственото решение. С оглед изложените в определението мотиви, формулираните правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд - както бе посочено искът на НЗОК е приет за недопустим, тъй като е основан единствено на факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, както и поради обстоятелството, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правен въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,