Определение № 53 от 09.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2842/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Т. срещу определение №894 от 16.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№747/2024 г. на ОС Благоевград. С обжалваното определение е потвърдено определение №770 от 23.04.2024 г. по гр.д.№2526/2022 г. на РС Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на С. С. Т. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение №862 от 07.12.2023 г. по гр.д.№2526/2022 г. на РС Благоевград в частта за разноските. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението на въззивния съд, като се поддържа, че в полза на страната е следвало да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, независимо от изхода на спора. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се преповтарят наведените в частната касационна съображения за неправилност на въззивното определение. Ответникът по жалбата В. И. А. заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Установил е, че ищецът е предявил иск за 7000 лв., който е бил уважен за сумата от 1822 лв., а сторените разноски по чл.78, ал.1 ГПК са в общ размер на 1980 лв., без в тази сума да се включват направените от страната разходи за банкови такси - предоставени услуги от трети лица, непредставляващи разноски по смисъла на чл.78 ГПК и недължими за присъждане. В този смисъл е достигнал до направения от първоинстанционния съд извод, че ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 515.37 лв., поради което е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК. В случая частният касатор не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос/и, обусловил/и решаващата воля на въззивния съд. Съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения за неправилност на определението не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, а се отнасят до правилността на направените в обжалваното определение изводи, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност (каквато не се твърди, а и установява), не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на частните касационни жалби. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,