Определение № 2615 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2691/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 16887 от 09.05.2025 г., подадена от „100 Ил Имоти” ЕООД чрез адвокат Н. М. от АК - П. срещу въззивно Решение № 418 от 10.04.2025 г. по в.гр.д.№ 2735/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Ответниците по касация Д. А. Т., представляван от адвокат Н. С. от АК – П., и „Варекс” ООД, представляван от адвокат Е. Б. от АК – П., са депозирали общ отговор. Възразяват, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Не е заявено искане за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на ответника по исковете „Варекс“ ООД - „Застрахователно дружество Евро инс“ АД, не е заявило становище в касационното производство.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 417 от 06.08.2024 г. по гр.д.№ 762/2024 г. на Районен съд - Асеновград, с което са отхвърлени предявените от „100 Ил Имоти” ЕООД срещу Д. А. Т. и „Варекс” ООД искове за солидарното им осъждане да заплаят сумата 11 080 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на 11.12.2020 г. от настъпил пожар на колесен трактор “Валтра” N113Н, собственост на „Варекс” ООД, намиращ се под надзора на Д. Т., изразяващи се в унищожаване на една врата, три големи прозореца и два малки прозореца на първи етаж и три големи прозореца на втори етаж, всички изпълнени от ПВЦ дограма, цвят златен дъб, шесткамерен стъклопакет, поставени на търговска сграда със застроена площ от общо 100 кв.м., представляваща кафе-аперитив и гараж, намираща се в УПИ *-*, кв. 49 по плана на [населено място], [община], ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

По делото е безспорно, че ищецът „100 Ил имоти” ЕООД е собственик на 100/730 ид.части от УПИ *-*, кв. 49 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в имота търговска сграда със застроена площ от общо 100 кв.м., представляваща кафе-аперитив и гараж. „Варекс” ООД е собственик на колесен трактор VALTRA N113H, с шаси Y. и рег.№ ****. Безспорно е, че по силата на договор за наем от 01.10.2019 г. ползването на трактора е предоставено на Д. А. Т.; че през нощта на 10.12.2020 г. срещу 11.12.2020 г. тракторът е паркиран на улицата в близост до дома на Т., както и в близост до сградата, собственост на дружеството-ищец; в ранните часове на 11.12.2020 г. тракторът се е запалил и е изгорял, като възникналият пожар се разпространил към сградата на ищеца, която била увредена, както е описано в исковата молба. Спорът по делото се свежда до причините за възникването на пожара.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 50 ЗЗД, предвид обстоятелството, че единият от ответниците е юридическо лице, което отговаря за вредите, причинени от деликт, само при условията на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, и поради това, че се иска осъждането му в качеството му на собственик на определена вещ и то солидарно с лицето, под чийто надзор се е намирала тази вещ. Прието е, че за да е налице непозволено увреждане в хипотезата на чл. 50 ЗЗД, следва да се е проявил някакъв скрит недостатък на вещта, без да е налице човешко въздействие спрямо нея, включително и чрез неполагане на грижата на добрия стопанин за изрядното й състояние. Съгласно т. 2 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г. „Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД”. Когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл. 45 ЗЗД за този който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие - неполагане на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е безвиновна. Вредата следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта. Когато вредата е в резултат на свойства на самата вещ, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.

По първоинстанционното дело са събрани доказателства за това, че във връзка с възникналия на 11.12.2020 г. пожар на горепосочения трактор е образувано досъдебно производство № 911/2020 г. по описа на РУ на МВР - гр. Асеновград за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 НК, което е спряно с постановление на Прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив от 13.10.2021 г. поради това, че извършителят не е открит. Следователно и към настоящия момент е налице висящо досъдебно производство за умишлен палеж на трактора. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели: М. А. (майка на собственика и управител на “100 Ил имоти” ЕООД С. А.), Н. К. (сестра на М. А.), Г. Т. (син на Д. Т.) и А. П. – служител на РС „ПБЗН”- гр. Садово, както и заключението на съдебна пожаро-техническа експертиза. Вещото лице категорично изключва вероятността пожарът да е възникнал вследствие на самозапалване на трактора; най-вероятна причина за пожара е преднамерено действие на неизвестно лице с открит източник на възпламеняване. При това положение е прието, че нито от свидетелските показания, нито от СПТЕ, нито от наличните материали по досъдебното производство, е установено пожарът да е възникнал в резултат от проявил се скрит недостатък на трактора. Процесният колесен трактор VALTRA N113H, не е преминал годишен технически преглед за 2020 г., и на Д. Т. не е изплатено застрахователно обезщетение за погиването на трактора. Прието е, че тези доказателства не обосновават извод за това, че пожарът е възникнал в резултат от проявил се скрит дефект на трактора. Това, че същият не е преминал годишен технически преглед не обосновава извод в смисъл, че в края на годината той неизбежно е следвало да се самозапали. Решението на застрахователя да не изплати застрахователно обезщетение не обвързва съда, а и също не обосновава извод за самозапалване. За пълнота на мотивите е отбелязано, че дори, както сочи свидетелката М. А., под и около трактора да е имало разлято гориво, то за да бъде възпламенено същото е необходимо да е имало някакъв източник на огън.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. „При неправилна необоснованост на мотивите и даже липсваща обоснованост от въззивния съд по доказани и приети факти по делото – правилно ли е решението“;

2. „Eвентуално при неустановена категорична причина за пожара на вещта – дали се дължи на техническа неизправност, на скрит недостатък, на ненадлежно зареждане с ненадлежно гориво, предпоставящо самозапалване, на палеж при липсваща присъда за палеж, или други обстоятелства, като не е известна категорично причината за пожара – налице ли е отговорност по чл. 50 от ЗЗД“;

3. „Възможно ли е вредите да настъпят в резултат едновременно от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, което я ползва и във връзка с това“;

4. „Възможно ли е отговорността да се дължи на две основания: по чл. 50 ЗЗД и чл. 45, ал.1 ЗЗД“;

5. „Такава отговорност солидарна ли е за ползвателя и собственика на вещта“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 1321/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 246 от 28.12.2018 г. по гр.д.№ 4719/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 79 от 07.06.2019 г. по гр.д.№ 3839/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 132 от 27.07.2017 г. по гр.д.№ 3275/2016 г. на ВКС, ІV г.о.

Не е налице основание за допускане на обжалването.

Първият въпрос от изложението не притежава характеристиките на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае обосноваността на изводите на въззивния съд в обжалваното решение. В стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд по съществото на спора са обосновани, поради което по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Вторият въпрос от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивният съд не е приел за недоказана причината за възникване на пожара и за настъпилите вреди. Съдът е приел, че по делото не е установено да е налице скрит недостатък на вещта, вследствие на който да е възникнал пожара, довел до унищожаване на имуществото на ищеца. Позовал се е на пожаро-техническата експертиза (ПТЕ) и е обсъдил и съобразил заключението на вещото лице ведно с другите доказателства. Взел е предвид, че ПТЕ не съдържа данни в подкрепа на тезата за скрит недостатък, респективно изключва вероятността пожарът да е възникнал вследствие на самозапалване на трактора. Напротив – заключението на вещото лице – което кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, е, че най-вероятната причина за пожара е преднамерено действие на неизвестно лице с открит източник на възпламеняване. С оглед гореизложеното, по втория въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите три въпроса от изложението. В практиката на ВС и ВКС са дадени разяснения за разграничаване на отговорността за вреди в хипотезите на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. В т. 3 на ППВС № 4/75 г. е разяснено, че когато при използване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Същевременно се приема, че е възможно отговорността да се ангажира и на двете основания – чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице – ППВС № 17 от 18.11.1963 г., Решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д.№ 1140/2009 г. на ВКС, III г.о, Решение № 309 от 04.06.2014 по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС, IV г.о. Отговорност за ответника не възниква в случаите, когато вредата е настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима сила - Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 266 от 07.12.2016 г. по гр.д.№ 1298/2016 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 537 от 13.05.1999 г. по гр.д.№ 1632/98 г. на ВКС, IV г.о. Приетото в случая от въззивния съд, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответниците по реда на чл. 50 ЗЗД чрез заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като по делото не е доказано вредите да са настъпили вследствие свойства на самата вещ, са в съответствие с практиката на ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия