Определение № 101 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3339/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Д. срещу решение №3762 от 25.06.2020г по в. гр.дело № 8209/2019г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 87317 от 08.04.2019г на Софийски районен съд, обезщетение на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ищеца Д., като претърпял неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление ,за което е оправдан с влязла в сила присъда, е намалено на 1000 лева. На първа инстанция са били присъдени 7000 лева ,като за разликата въззивният съд е отхвърлил иска, а до размера до размера на исканите 24 000 лв. е потвърдил решението. Две съоабражения решаващо са обусловили извода на Софийски градски съд ,че обезщетението следва да се присъди в оспорвания размер – обремененото съдебно минало при ищеца, осъждан ефективно по чл.152, ал.1, т. 2 от НК - изнасилване, чл.150 от НК - блудство, два пъти по 144, ал.3 от НК - закана за убийство, както и по чл.343 от НК, два пъти по чл.325 от НК за хулиганство и други престъпления,по които е изтърпявал ефективни присъди до предсрочното му освобождаване през 2010г. и срока на пробацията Изтъкнато е и това ,че наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление в присвояване по чл.201 НК ,в условията на опасен рецидив ,по обвинение от 02.12.2013г е приключило в разумен срок с оправдателна присъда на една съдебна инстанция ,като е отчетен период за спиране и възобновяване на производството в досъдебна фаза по причина издирване на ищеца. С постановление от 12.01.2015г е било предявено обвинение по чл. 202, ал.2 т.2 НК ,вр чл. 201 НК, вр чл.26, вр. чл. 29, ал.1, б“а“ НК внесено в съда.Оправдателната присъда е влязла в сила на 06.07.2017г .На оплакванията на ищеца като въззивен жалбоподател ,че не е съобразено влошеното му здравословно състояние поради повдигнатите обнинения ,е отговорено с анализ на представени доказателства за медицински прегледи и изследвания и е направен извод ,че заболяванията предшестват образуването на досъдебно производство и не може да се приеме, че са възникнали в следствие на него. Единствените медицински документи, изготвени по време на наказателното производство са изследване през 2016г., което е извършено поради болки в крака, датиращи от повече от десет години. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулира процесуалноправен въпрос: Може ли съдът да основе своите изводи на избрани от него доказателства и доказателствени средства ,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля. Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Противоречието на въззивното решение е с т.19 от ТР №1/2000г на ОСГК и ТР №1 от 19.12.2913г на ОСГТК на ВКС ,както и с множество решения от практиката на ВКС /реш. №589/2010г на 1-во г.о, реш. №1985/2005г на 4-то г.о ,рещ.№24/2010г на 1-во г.о на ВКС,реш. №194/2013г на 4-то г.о и др. / Въпросът е съотнесен към прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в материалноправен и процесуалноправен аспект предвид необходимостта да се преценят от съда всички относими обстоятелства. Сочи се противоречие с реш. № 53/2019г на 3-то г.о,/неприложено / и реш. №270/2018г на 4-то г.о. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква ,без да е привързано към конкретен правен въпрос. Поддържа се, че нарушенията на въззивната изнстанция обосновават допускане до касационно обажлване и по този критерии. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по общо формулирания в изложението процесуалноправен въпрос Решаващите съображения на съда не обективират изтъкваното противоречие ,а съобразяване с принципните указания в ППВС №4/1968г,както и с указанията в ТР №1 от 19.12.2913г на ОСГТК на ВКС относно изискванията към дейността на въззивната инстанция Съобразени са и разрешенията в цитираната от касатора практика на ВКС по поставения въпрос. В изложението липсва съдържателен довод за противоречие ,при обосновка по специалния критерий, разяснен в ТР №1/19.02.2010г по т.д№1/2009 ,ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви,като изводите по фактите съответстват на доказателствата по делото. Обсъдени са твърденията и доводите на ищеца ,но и тези на ответника,обосноваващи нямаляване на обезщетението по размер. Решаващо е отчетено обстоятелството,че видно от приложеното свидетелство за съдимост ищецът е осъждан многократно и при вредите от морално естество е взета е предвид личността му. При установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, е взета предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, възрастта и здравословното състояние на последния,но също така и многократните му осъждания. Докато първоинстанционният съд не е отчел наличието на предишни осъждания ,въззивният съд решаващо е отчел това обстоятелство, указано като относимо в ТР № 3/2005г ОСГК на ВКС и неговото значение е разяснено в практика на ВКС /реш. №112/2011г по гр.д №372/2010г на 4-то г.о/. В съгласие с тази съдебна практика са и съдебните решения, приложени към изложението. В приложеното реш.№270/ 2018г по гр.д 284/2017г на 4-то г.о на ВКС също е посочено ,че когато едно лице е осъждано и за други престъпления ,интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице ,по отношение на което за първи път се повдига обвинение.Също така в практиката на ВКС е изяснено,че справедливостта не е абстрактно поняние и среден размер за справедливо обезщетение не може да бъде изведен .Не може да има уравнение,привързващ продължителността на наказателното производство в години ,към умножаем базов размер на парична сума. Защитата на касатора неточно възприема част от мотивите на реш. №53/2019г по гр.д №3528/2018г на ВКС като отговор на правен въпрос, при това изтъкването на същото решение в обосновка по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е без връзка с формулирания в изложението правен въпрос. В случая, многократните осъждания на ищеца ,включително за тежки умишлени престъпления са обосновали намаляване на обезщетението. Наказателното производство не е подължило в неразумно дълъг срок, спрямо ищеца не е прилагана мярка за неотклонение,засягаща личната му свобода ,не е била препятствана и възможността на обвиняемия да пътува в Германия където се е установил да живее след изтърпяване на наказанията ,обвинението не е попречило на професионалната му реализация и работата му като международен шофьор ,нито по делото е било доказано влошаване на здравето в причинна връзка с обвинението, извън неудобдтвата и притесненията,които са отчетени Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.