Определение № 127 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 976/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „ЗК Лев Инс” АД с искане за изменение на определение № 27/ 04.02.2020г. по т.д. № 976/2019г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за присъдените в полза на ищцата разноски – заплатено адвокатско възнаграждение от 2700 лева с вкл. ДДС. В молбата по чл.248, ал.1 ГПК се поддържа, че не е даден ход на делото, поради което не се дължат разноски на страните за процесуално представителство, защото такова не е осъществено. Твърди се, че за ответничката по касацията – ищца по делото липсвала реална необходимост да прави разходи за процесуален представител. Сочи се, че ищцата не е регистрирано по ДДС – лице, поради което не могат да й се определят разноски с вкл. ДДС. Поддържа се, че няма безспорни доказателства за направени разноски по делото от ищцата, които могат да се доказват с фактура с прикачен касов бон или с банково извлечение за извършен банков превод, който е задължителен за сума над 1000 лева. На следващо място се прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поддържа се, че за изготвяне на писмена консултация дължимото адвокатско възнаграждение по чл.6, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. на ВАС възлиза на 60 лева. Сочи се, че след като държавната такса е 30 лева, получаването от адвокат на страна, която не се нуждае от представителство, на възнаграждение от 2700 лева, противоречи на целите на закона и нарушава устоите на законността. Ответникът по молбата, М. Н. М., намира искането за неоснователно. Сочи се, че твърдението, че не било необходимо да се правят разходи за процесуален представител пред ВКС, реално е твърдение, че не е необходимо ищцата да реализира процесуалните си права на защита във връзка с подадената от застрахователното дружество касационна жалба. Поддържа се, че правото на защита е изрично уредено в ГПК посредством правото на отговор на касационната жалба, което е упражнено от ищцата в процеса. Излагат се и съображения, че този отговор е изключително подробен и с него е направен анализ на всички въпроси, относими за правилното решаване на спора по същество.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 27/ 04.02.2020г. по т.д. № 976/2019г. по описа на ВКС, II ТО, е: 1/ оставена без разглеждане като недопустима, на основание чл.280, ал.3 ГПК, касационната жалба на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД против решение № 2674 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 376/2018г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 7338 от 03.11.2017г. по гр.д. № 16820/2015г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителен иск от М. Н. М. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД за сумата от 544,23 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.02.2014г., ведно с присъдените лихви; 2/ е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на решение № 2674 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 376/2018г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 7338 от 03.11.2017г. по гр.д. № 16820/2015г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от М. Н. М. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД иск за заплащане на сумата от 82 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.02.2014г., ведно с присъдените лихви и разноски; 3/ е осъден касатора - молител, „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, да заплати на ищцата, М. Н. М., разноски в размер на 2700 лева с ДДС за касационното производство. Невярно е твърдението на молителя, че ответничката по касацията не е осъществила процесуално представителство по делото. Ищцата е депозирала отговор на предявената от застрахователното дружество касационна жалба, изготвен и подписан от процесуалния й представител адв. П. К., с което ищцата е упражнила чрез представител процесуалното си право на защита по чл.287, ал.1 ГПК срещу жалбата. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователността, както на искането за допускане на касационния контрол, така и на жалбата. Следва да се има предвид, че съгласно чл.287, ал.1 вр. чл.284 ГПК, когато страната няма юридическа правоспособност, отговорът на касационната жалба задължително следва да се приподпише от адвокат. Независимо от това, право на всяка страна е да участва в гражданския процес чрез упълномощен от него адвокат, поради което упражняването на това право не представлява липса на необходимост да се правят разноски за процесуален представител. Съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1/ .09.07.2004г. на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС ДДС се начислява върху адвокатското възнаграждение по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение не е последица от регистрирането на клиента по ЗДДС, а на адвоката, осъществяващ услугата. Ето защо, неоснователно е възражението на молителя, че с оглед липсата на доказателства, че ищцата е регистрирано по ЗДДС лице, тя не може да понесе разноски с вкл. в тях ДДС. Неоснователно е и твърдението на застрахователното дружество за липса на безспорни доказателства за направени от ищцата разходи по делото. Към отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ и съдействие, в който изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение от 2700 лева с вкл. ДДС е платено в брой. Според задължителната практика на ВКС, материализирана в т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС, обвързваща на основание чл.130 ЗСВ и съставите на ВКС, вписването в договора за правна помощ, че възнаграждението е заплатено в брой, има характер на разписка и е достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението. Съгласно чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, задължението за извършване на плащането чрез банков превод или внасяне по платежна сметка е налице за суми в размер на или надвишаващи 10 000 лева, докато в случая заплатеното възнаграждение е в по-нисък размер - 2700 лева с вкл. ДДС. Дори да беше налице нарушение на задължението по чл.3 ЗОПБ, това не води до липса на извършеното в брой плащане. С оглед изложеното, отбелязването в договора, че възнаграждението е платено в брой, е достатъчно, за да се приеме, че разноските за него са направени. В случая, е осъществено процесуално представителство по делото, което е налице винаги, когато се извършват процесуални действия по делото чрез пълномощник, какъвто е и настоящият случай, в който подаването на отговора на касационната жалба е осъществено чрез упълномощен адвокат. Ето защо, неоснователен е доводът на молителя, че е налице правна консултация, при която определянето на минималния размер на възнаграждението по наредбата следва да се извърши по чл.6, ал.2 от нея. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС, и предвид обжалваемия интерес, минималното възнаграждение възлиза на 3021,33 лева без ДДС, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2700 лева с ДДС се явява неоснователно. Минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят въз основа на законова делегация в Наредба №1/2004г. на ВАС и не са обвързани от размера на държавните такси, поради което последният е ирелевантен за преценката по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед изложеното, молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд