Определение № 567 от 16.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1934/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №1735 от 12.04.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 89/2019 г. на Благоевградси окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение на РС –Благоевград по гр.д. № 2773/18, с което е прекратено като недопустимо производството по обективно съединени искове на частния жалбоподател срещу И. Д. Б. в общ размер на 10 771,53 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: В случая се обжалва определение, с което ОС-Благаевград като втора инстанция се е произнесъл по законосъобразността на определение на първоинстанционния съд С първоинстанционното определение е прекратено производството по искове на касатора общо за сумата от 10 771,53 лева, дължими по договор за банков кредит сключен между ответника и Банка „ДСК”ЕАД. Вземането на банката по този договор е цедирано на ищеца- търговско дружество. Касае се за търговско дело, съгласно чл. 286 ал.2 вр с чл.1 ал.1, т. 7 ТЗ и чл. 286 ал.1 във вр. с ал.3 и чл.287 ТЗ, за което е приложимо правилото на чл.280 ал.3,т.1 ГПК в приложимата редакция, която постановява, че на касационно обжалване не подлежат решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК касационен контрол е недопустим и по отношение на определенията, постановени по дела, по които на касационен контрол не подлежат самите решения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,