Определение № 406 от 11.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2639/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. М., в качеството на синдик на „Ревивал 2013 М“ ЕООД /н./, [населено място], срещу решение №846 от 12.04.2019г. по в.т.д.№4466/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №80 от 28.06.2018г. по т.д.№85/2017г. на Окръжен съд Враца, в частта, с която са отхвърлени предявените от синдика на „Ревивал 2013 М“ ЕООД /н./, [населено място], срещу „Инвестбанк“ АД и искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Договор за учредяване на залог върху движими вещи от 08.10.2015г. и Договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №135, том IV, рег.№2816, д.№397/2015г. на нотариус Б. М., рег.№593 в НК с район на действие Районен съд - Мездра. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по второто релевирано в исковата молба основание за относителна недействителност на двете сделки – това по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, като нито го е обсъдил в мотивите си, нито се е произнесъл по него в диспозитива. Счита, че процесните обезпечителни сделки по несъмнен начин се явяват недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ – като безвъзмездни сделки, сключени в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. За задължението на съда да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните? 2. Приложимо ли е основанието за нищожност по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ по отношение на сключени от длъжника договори за ипотека и договори за залог? По първия въпрос се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като твърди,че по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с практиката в решение №218 от 03.11.2016г. по гр.д.№2217/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение №154 от 24.08.2016г. по гр.д.№3848/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Поддържа, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него не е постановена задължителна практика на ВКС. Ответникът по касация „Инвестбанк“ АД, [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По същество оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Ревивал 2013 М“ ЕООД /н./, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд, е установил, че по молба по чл.625 от ТЗ, подадена на 02.05.2017г., с Решение №68/30.06.2017г., постановено по т.д.№39/2017г. по описа на Окръжен съд Враца е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството с начална дата 20.03.2017г. Посочил е, че атакуваните сделки - Договор за учредяване на залог върху движими вещи и договор за ипотека върху недвижим имот, по нотариален акт за учредяване на № 135, том IV, рег.№2816, дело №397 от 2015г. на нотариус Б. М., рег.№593 в НК с район на действие Районен съд - Мездра, са сключени на 08.10.2015г. С оглед на изложеното е приел за недоказано наличието на материалноправните предпоставки по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ - извършването на сделките в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По поставения процесуалноправен въпрос следва да се съобрази практиката в цитираните от касатора решение №218 от 03.11.2016г. по гр.д.№2217/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение №154 от 24.08.2016г. по гр.д.№3848/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о., както и служебно известните на настоящия състав решение №221/08.02.2016г. по гр.д. №1453/2015г. на ВКС, I г.о., решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №92/16.03.2012г. по гр.д. №980/2011г.на ВКС, II г.о., решение №323/27.09.2012г. по гр.д. №408/2011г. на ВКС, I г.о., решение №480/07.11.2011г. по гр.д. №1347/2010г. на ВКС, I г.о. и други, в които се приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 от ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 от ГПК. В настоящата хипотеза не е налице отклонение от установената практика на ВКС. Въззивният съд не се е произнесъл по доводите на въззивния жалбоподател за наличие на предпоставките за основателност на иска по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ по отношение на договора за учредяване на залог върху движими вещи и договора за ипотека, сключени на 08.10.2015г., тъй като първоинстанционното решение не съдържа произнасяне по този иск. Действително в исковата молба са предявени три обективно съединени иска, както следва: иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, с който ищецът е поискал да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Ревивал 2013 М“ ЕООД /н./ съглашението за встъпване в дълг по Договор за стандартна кредитна линия „Инвест Динамика“№4/08.10.2015г. /по линия на партньорска програма „Напред“ на ББР АД/ и Анекс №1/23.08.2016г, както и искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ и по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ за обявяване на относителна недействителност на Договор за учредяване на залог върху движими вещи и договор за ипотека върху недвижим имот, по нотариален акт за учредяване на № 135, том IV, рег.№ 2816, дело № 397 от 2015г. на Нотариус рег. № 593 на НК с район на действие PC Мездра, сключени на 08.10.2015г. Първоинстанционният съд се е произнесъл само по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на „Ревивал 2013 М“ ЕООД /н./ съглашението за встъпване в дълг по Договор за стандартна кредитна линия „Инвест Динамика“ №4/08.10.2015г. /по линия на партньорска програма „Напред“ на ББР АД/ и Анекс №1/23.08.2016г, и по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ, като не се е произнесъл по третия предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ с предмет обезпечителните сделки. Ищецът обаче не е поискал своевременно допълване на първоинстанционното решение. Съставът на Софийски апелативен съд се е произнесъл по допустимостта и правилността на въззивното решение във всичките му атакувани части, т.е. по целия предмет на въззивната жалба, като е обезсилил решението в частта по иска чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на „Ревивал 2013 М“ ЕООД /н./ съглашението за встъпване в дълг по Договор за стандартна кредитна линия „Инвест Динамика“ №4/08.10.2015г. /по линия на партньорска програма „Напред“ на ББР АД/ и Анекс №1/23.08.2016г, и съответно е потвърдил решението по иска по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ. Доводите свързани с наличието на предпоставките чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване на относителна недействителност на договора за учредяване на залог върху движими вещи и договора за ипотека, сключени на 08.10.2015г., са извън предмета на постановеното първоинстанционно решение и правилно въззивният съд не ги е обсъждал. Вторият поставен в изложението правен въпрос не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, тъй като не е обусловил правните изводи на решаващия състав в обжалваната от касатора част на въззивното решение, с която съдът е разгледал и отхвърлил като неоснователен иска по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ. Въззивният съд не е разглеждал предявения с исковата молба иск по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, доколкото първоинстанционното решение не съдържа произнасяне по този иск. По въпроса не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разрешение относно реда за защита срещу сключените от длъжника обезпечителни договори, увреждащи масата на несъстоятелността е дадено с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №238/15.01.2019г. по т.д.№2668/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. В последното е прието, че съображенията в решение №97/30.05.2013г. по гр.д.№442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., не касаят исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Договорът за ипотека не може да бъде предмет на исковете по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, не защото принципно не може да се разглежда като безвъзмездна или като явно неравностойна сделка, а защото има специално установен ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу учредените от длъжника вещни обезпечения, включително договорите за учредяване на ипотека. Тази защита чрез исковете по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.647, т.5 и т.6 от ТЗ /ред. преди изменението, ДВ бр.20/2013г./, а понастоящем по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ и чл.647, ал.1, т.4 и т.5 от ТЗ, е предвидена с оглед правните последици на учреденото обезпечение по отношение на разпределението на масата на несъстоятелността и приложението й не е обусловено от това дали при учредяването на ипотеката длъжникът е получил определена облага или не. Дадените разрешения относно договора за ипотека са изцяло приложими и към договорите за залог, включително и процесния договор за особен залог. С оглед изложеното защитата на кредиторите срещу дадените от длъжника обезпечения за свой или чужд дълг, се осъществява чрез искове - чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ и чл.647, ал.1, т.4 и т.5 от ТЗ, както е посочено в решението по т.д.№2668/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. Наличието на формирана практика по значимия за делото правен въпрос изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част. На ответника по касация „Инвестбанк“ АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд