Определение № 7651 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2026 г.

В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определенията и се иска отмяната им и постановяване на други за уважаване на исканията за конституирането им като заинтересовани страни по делото.

Ответната страна кмет на СО оспорва частната жалба на кмета на район"Изгрев"-СО и иска оставяне в сила на обжалваното от него определение.

Ответната страна Столичен общински съвет не взема становище по жалбите.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частните жалби за допустими- подадени срещу подлежащи на обжалване определения, с които се прегражда участието на жалбоподателите в съдебното производство и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

1. За да постанови първото обжалвано определение, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на СОС за продажба на общински имоти чрез публично оповестен конкурс е индивидуален административен акт, който не засяга пряко и непосредствено права и интереси на лицата и за тях липсва правен интерес за участие в съдебното производство.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на съдебен контрол по жалба на кмета на СО е решение на СОС, с което повторно се приема решение, постановено на основание чл. 21, ал.1,т.8 ЗМСМА относно продажба чрез публично оповестен конкурс на 4 общински имота. Правилно с обжалваното определение е прието, че това решение не представлява общ административен акт, а има характер на индивидуален административен акт, за обжалването на който е необходимо наличието на правен интерес, произтичащ от пряко и непосредствено засягане (нарушаване или застрашаване) на права, свободи или законни интереси на лицата, които го обжалват ( чл. 120 от Конституцията на РБ) и чл. 147, ал.1 АПК.

На основание чл. 154, ал.1 и чл. 162, ал.2 АПК съдът конституира страните по делото служебно. Това са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни-чл. 153, ал.1 АПК. Ако имат самостоятелно право на жалба (актът да е неблагоприятен за тях) лицата могат да го упражнят самостоятелно в законния срок по искане за отмяна като незаконосъобразен или неограничено във времето по искане за обявяването му за нищожен. Само ако актът е благопроятен за лицата (пораждащ права за тях) и отмяната му ще ги засегне, съдът дължи конституирането им по делото като заинтересовани страни. В случая не се твърдят такива обстоятелства от жалбоподателите по първата частна жалба- решението да поражда за тях права, които биха отпаднали при отмяната му, поради което не е налице основание за конституирането им като заинтересовани страни по делото, както правилно приема и първоинстанционният съд. Наличието на особено съществени пороци на решението, водещи до неговата нищожност, както и значимостта на обществения интерес, обусловен от характера на предвиденото разпореждане с общинска собственост, не обосновават право на участие в съдебното производство. Затова частната жалба се явява неоснователна.

2. За да постанови второто обжалвано определение, решаващият съд приема, че кметът на района няма самостоятелно право на участие в съдебното производство по оспорване от кмета на общината по реда на чл. 45, ал.11 ЗМСМА на акт на общинския съвет.

Определението е правилно-постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е обосновано.

Независимо че решението на СОС е постановено по доклад на кмета на район "Изгрев" и за него то се явява благоприятен административен акт, той няма самостоятелно право на участие в съдебното производство, образувано по жалба на кмета на общината. Правилно е прието, че административният процес не предвижда решаване на спорове между органите на изпълнителната власт в общината и в района. И втората частна жалба се явява неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,