Определение № 60354 от 16.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1887/2020 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Т. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Д. срещу решение № 168 от 26.06.2020г. по в. т. дело № 109/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение. С въззивното решение след частична отмяна на решение № 8 от 21.01.2020г. по т. дело № 181/2019г. на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение е отхвърлен предявеният от А. Т. А. срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сестра й Емилия Т. С., настъпила при ПТП на 26.10.2018г., причинено при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. [рег.номер на МПС], от водача В. М. П., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното изплащане; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Т. А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра й Емилия Т. С., настъпила при процесното ПТП, за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв.; ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 508 лв. – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата 1 030 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че не притежава материалноправна легитимация да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа наличието на изключителна и извън обичайната връзка с пострадалата сестра, респективно на сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания вследствие загубата й. Твърди, че въззивният съд неправилно е игнорирал показанията на Л. С. по аргумент, че е заинтересован свидетел. Излага съображения, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи според общия принцип на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, без да се съобразява размерът на обезщетението, фиксиран в § 96 ЗИДКЗ, противоречащ на правото на ЕС.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС:

1. Между сестри и/ или братя може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че преживелият брат или сестра да бъде материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, при положение че съществуват други живи родственици на същите – родители, деца, други братя и/ или сестри? – противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

2. Може ли съдът да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на заинтересован свидетел само на това основание? – противоречие с решение № 159 от 22.02.2016г. по т. дело № 1871/2014г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Релевира доводи за правилност на решението. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че на 26.10.2018г. е настъпило застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КЗ – на 26.10.2018г. в резултат на неправомерното поведение на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. [рег.номер на МПС] В. М. П., изразяващо се в неизпълнение на задължението му като водач на МПС по чл. 96 ЗДвП при престой или паркиране на автомобила да вземе мерки той да не може да бъде приведен в движение или да потегли сам, е причинено ПТП, при което е настъпила смъртта на Емилия Т. С. – сестра на ищцата А. Т. А.. Констатирал е наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество по отношение на посочения лек автомобил.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432, ал. 1 ГПК, съдебният състав се е аргументирал с недоказана дълбока, трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения емоционална връзка между ищцата и починалата, респективно недоказани сериозни и изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания, настъпили в резултат на загубата. Съобразил е при условията на чл. 172 ГПК свидетелските показания на Л. М. С. и е приел, че съществувалата между А. Т. А. и нейната сестра емоционална връзка е типична и обичайна за българските семейни традиции, характеризираща се с привързаност, грижа, обич и помощ. Изложил е съображения за недоказана особена близост, дълбока и изключителна връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Приел е, че сестрите са живели в различни населени места, всяка от тях има семейство, родители им са живи, имат още две сестри и е отчел липсата на доказателства и данни за житейски събития, че връзката между ищцата и починалата е била различна от тази с другите сестри и членове на семейството.

Въззивният съд е изложил съображения, че причинените на А. Т. А. мъка и скръб от смъртта на пострадалата са нормална психологична реакция при загуба на близък. Позовал се е на липсата на доказани страдания над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената връзка негативни преживявания, както и на влошено здравословно състояние на ищцата след смъртта на сестра й. Според въззивната инстанция констатираните от вещото лице по проведената съдебно – психологична експертиза промени в емоционалното състояние на ищцата /силни отрицателни емоции, довели до неепилептичен припадък, тъга и мъка и лека степен на социално отдръпване/ са характерни в случай на внезапна загуба на близък човек, но същите нямат съществено отражение върху здравословното й състояние, с оглед липсата на данни за търсена медицинска помощ и лечение. Изтъкнал е и липсата на данни за значителни промени в социалния и личния живот, както и констатацията, направена от вещото лице в съдебно заседание, че ищцата се адаптира към новата ситуация, включително към мъката, която изпитва от смъртта на сестра си.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т. дело № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. дело № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение 45 от 10.05.2021г. по т. дело № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. В посочените съдебни актове са анализирани различни житейски ситуации, при които привързаността между братя и сестри е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснено е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.

В настоящия случай, противно на твърдението на касатора, решаващият извод на въззивния съд относно недоказана по-силна и трайна емоционална връзка с починалата сестра е формиран не въз основа на констатацията за наличието на други живи роднини, а вследствие съобразяване отсъствието на конкретни особени житейски ситуации и обстоятелства, поради които връзката между ищцата и починалата е била по-различна от тази с другите членове на семейството, респективно обуславящи правото на ищцата да получи претендираното обезщетение. Следователно дадените с посочените Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС.

Посоченият от касатора втори въпрос е процесуалноправен и се отнася до преценката на свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищцата да получи претендираното обезщетение. Ищцата е ангажирала само един свидетел, с когото живее на семейни начала, и противно на оплакването в касационната жалба, че свидетелските показания са игнорирани, същите са обсъдени от въззивния съд, включително и в тяхната взаимна връзка със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза. Следва да се отбележи, че преценката за достоверността на свидетелските показания е въпрос на вътрешно убеждение на съда, което не подлежи на касационен контрол и не е правен въпрос, който може да се поставя като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер 3 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение