Определение № 385 от 23.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1060/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1429 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 3746 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 5 състав, с което е потвърдено решение от 12.05.2011 год. по т.д.№ 123 / 2011 год. на СГС, VІ, ТО - 17 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „ Б. В. И Г. „ иск с правно основание чл. 208 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за кражба на МПС - собственост на ищцовото дружество - застрахователно събитие настъпило на 08.11.2010 год., в размер на 63 261 ,32 лв., ведно със законната лихва върху същото от датата на завеждане на исковата молба. Касаторът навежда довод за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.211 вр. с чл. 188 ал.3 КЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.146 ГПК –относно разпределението на доказателствената тежест, както и като необосновано. Основната теза на касатора, е че в исковия процес застрахователят може да противопостави само основанията за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение, противопоставени извънсъдебно - в производството по заведената застрахователна преписка по щета. Счита, че съдът неправилно е разгледал възражението на ответника за нарушение от страна на застрахования на договорното му задължение за уведомяване на застрахователя за промяна в обстоятелства от съществено значение за риска - мястото на съхранение на автомобила - предпоставящо основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. В евентуалност и ако би се приело за допустим предмет на съдебния спор, това възражение касаторът оспорва като недоказано, поради дължима от ответника доказателствена тежест за установяване на основание за отказ за плащане, т.е. че мястото от което е откраднато МПС е различно от упоменатото в Предложението за сключване на застраховката, раздел „ Задължение за обявяване на съществени обстоятелства, известни при сключване на застраховката „, място на съхранение на автомобила - паркинг „ П. „. Кумулативно сочи, че ползваното във въпросника понятие „ съхранение на автомобила „ не би могло да се възприеме за еднозначно с „ постоянно местодомуване на автомобила „, в който смисъл касаторът твърди, че е възприел въпроса със значение къде пребивава автомобила в случаите, когато не се ползва ежедневно по предназначение. В този смисъл страната сочи, че на така поставения въпрос е отговорила коректно, неукривайки обстоятелства от съществено значение за риска, поради което и на основание чл.188 ал.3 КЗ отказът на застрахователя да заплати исканото обезщетение е незаконосъобразен. Ответната страна - ЗАД „ Б. В. И Г. „ оспорва касационната жалба, като намира, че не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпрос п.1 е представено само едно решение казуална съдебна практика, при това не по въпрос, касаещ приложението на чл.189 ал.4 КЗ, а по п.2 изобщо не се обосновава коя правна норма и с коя своя, относима към произнасянето на въззивния съд част, се явява непълна, неточна или противоречива и като такава подлежаща на тълкуване, вкл. останалите предпоставки в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за основателни и двете възражения на ответника - за неизвършена от застрахования пасивна маркировка на автомобила при конкретно упомената в ОУ, неразделна част от застрахователния договор, фирма, до извършването на което и съгласно раздел І „ Общи положения „ т.7 застрахователят не обезщетява вреди от „ Кражба на МПС „ / 2 /, както и възражението, че като не е съобщил за променено „ място на съхранение „ на автомобила спрямо посоченото в предложението за сключване на застраховката - паркинг „ П. „, застрахованият е в нарушение на договорно задължение - неуведомяване за обстоятелство от съществено значение за риска, за което и съгласно Раздел І „ Общи положения „, параграф ІІІ, „Задължения за обявяване „ т.3 ,застрахователят има право да откаже застрахователно обезщетение, в съответствие с чл.189 ал.4 вр. с чл.191 ал.2 вр. с ал.1 КЗ. Само първото възражение е било заявено с отказа за заплащане на обезщетение по заведената преписка за щета ,но въззивният съд е приел, че застрахователят не е ограничен в правото си да предяви и други възражения срещу дължимостта на застрахователното обезщетение ,освен предявеното извънсъдебно. В мотивите си по второто наведено възражение въззивният съд е приел, че понятието „ съхранение „ не е специфично правно понятие и като такова не се нуждае от допълнителни разяснения във въпросника на застрахователя. Не е дал своя трактовка за възприемането му, но очевидно изхожда от значението му на обичайно местодомуване на автомобила. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира два въпроса, съответно конкретизирани и уточнени, съгласно правомощието на настоящата инстанция в съответствие с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1 / Допустимо ли е застрахователят, в иницииран от застрахования съдебен процес за събиране вземането му от застрахователно обезщетение, да предяви и други основания за отказ за заплащането му, извън заявените извънсъдебно по предявената щета ? и 2 / Какъв е смисълът на понятието „ съхранение на автомобила „, включено във въпросника на застрахователя - раздел „ Задължение за обявяване на съществени обстоятелства, известни при сключването на застраховката „ ?. Първият от въпросите е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с позоваване на противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика – решение № 884 / 18.11.2010 год. по гр.д.№ 438 / 2010 год. на САС, ГО, 7 състав / влязло в сила /, в което е възприето, че предмет на спора, а оттам и на съдебното производство могат да са само посочените в отказа на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение основания. Вторият от поставените въпроси е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът на въпроса как се тълкува понятието „ съхранение на автомобила „, при липса на легална дефиниция за същото, е от значение за точното прилагане на закона. Настоящият състав намира, че първия от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК - отговор на същия е включен в предмета на спора и обусловил решаващ извод на съда, относно обхвата му, в смисъл противен на дадения в цитираното решение - казуална съдебна практика. С оглед въпроса и за преценка на необходимия в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК идентитет е без значение какви са конкретните релевирани основания за отказ на застрахователя в цитираното и тук атакуваното въззивно решение. Противоречива съдебна практика, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се формира и при само едно противопоставено на атакуваното съдебно решение, в който смисъл доводите на ответната страна за необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване по първи въпрос са несъстоятелни. Вторият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не се сочи неясна, непълна или противоречива правна норма, подлежаща на тълкуване ,с оглед която и да биха се изследвали предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът предпоставя тълкуване на понятие от писменото предложение на застрахователя, по което застрахованият е дал писмен отговор на съществено за сключването на договора обстоятелство, съставляващи неразделна част от застрахователния договор, съгласно чл.184 ал.2 КЗ. В този смисъл въпросът касае тълкуване на договора, в аспект на съобразени при сключването му и от значение за преценка на риска обстоятелства, която дейност е в компетентността на решаващия съд. Правилността на тълкуването подлежи на проверка на основанията по чл.281 т.3 ГПК, освен при извършването му в противоречие с принцип на тълкуването, съгласно чл.20 ЗЗД и богатата задължителна съдебна практика по прилагането му, но такъв не е поставеният, в съответна хипотеза - чл.280 ал.1 т.1 ГПК - въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение