Определение № 2020 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1205/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на длъжника „Кистен 5“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Кредиторът „ОМВ България“ ООД не изразява становище. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е открито производство по несъстоятелност на жалбоподателя на основание неплатежоспособност и същият е обявен в несъстоятелност със съответните последици. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпроса „Следва ли при преценка на неплатежоспособност по чл. 608 ТЗ съдът да изключва от краткотрайните активи вземания на търговеца, които са изискуеми и осчетоводени, единствено поради това, че събирането им е затруднено или е предмет на висящи съдебни производства, без да са установени като несъбираеми?“. Установена е последователна практика на ВКС (напр. т. д. № 4254/2013 г. на I т. о., т. д. № 1048/2017 г. на I т. о. и цитираното там), според която при изследване на платежоспособността на длъжника следва се вземе предвид и реализируемостта на съответните краткотрайни активи, т. е. възможността те да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, доколкото е извършил преценка на реалната събираемост на сочените от длъжника вземания, съобразявайки, че длъжниците по тях са във влошено финансово състояние и в процедура по откриване или в открито производство по несъстоятелност, поради което тези вземания не могат да бъдат реализирани в кратък период от време, съответстващ на краткотрайните задължения на длъжника. Правилността на така направената от съда преценка като фактически въпрос е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Поради това не е налице специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а наличието на посочената по-горе последователна практика на ВКС изключва и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК при липсата на конкретни доводи за необходимост от осъвременяването или изменението ѝ (т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК). С тези мотиви съдът