Определение № 121 от 15.02.2017 г. на ВКС по д. № 3928/2016 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №121/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 1 500 лв. / при пълен размер от 10 000 лв. /, ведно със законната лихва и деловодните разноски предявеният от С. Т. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от повдигнатото и поддържано срещу ищцата обвинение по чл.133, ал.1 НК, по което тя е оправдана. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване при цената на иска въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на въззивното решение в частта, с която е присъдена непоискана от ищеца / според твърдяното в жалбата/ законна лихва върху главницата. Намира, че в тази част въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №262/10 г. на второ г.о. на ВКС, в което е прието, че произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на решението. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата, с оглед на указаното в ТР №1/19.02.10 г. и в цитираното от касатора решение по чл.290 ГПК, поради което