Определение № 483 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№.936/21.02.23 на Ц. Д. А., представляван от адв.С. Ч., срещу решение №.10/7.02.23 по г.д.№.294/23/22 на АС Велико Търново, в частта, с която е потвърдено реш.№.260019/15.06.22 по т.д.№.86/20 на ОС Плевен в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата 75000лв. до сумата 200000лв., със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Лев инс“АД не взема становище. Третото лице помагач Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“, представлявано от адв. К. И., оспорва жалбата; третото лице помагач И. С. Т. не взема становище. Постъпила е и насрещна касационна жалба вх.№.1445/17.03.23 от ЗК „Лев Инс“АД срещу въззивното решение в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част за сумата над 37500лв. до 75000лв. Ответната страна Ц. Д. А. и третото лице помагач Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ оспорват жалбата; третото лице помагач И. С. Т. не взема становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 и чл.287 ал.2 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че по делото е безспорно, в това число се установява от писмените доказателства и влязлата в сила присъда /№1/11.01.2022г. по нохд №.761/2021г. по описа на ОС Плевен/, че: на 23.12.18 около 17.50ч. на третокласен път III-305, област ..., при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Фолксваген Пасат" с регистрационен №...., в посока [населено място] - И. С. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 ЗДП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в" вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода-което наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК, е намалено с 1/3 и му е определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл.5 ал.1 т.1 ЗДП, както и чл.20 ал.1 ЗДП. Установено е, че лекият автомобил „Фолксваген Пасат" се е движил със скорост 104,8 км/ч. в тъмната част от денонощието, с включени фарове на къси светлини и е застигнал каруца, управлявана от Л.А.; водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 ЗДвП, не е преценил правилно пътната обстановка, тъй като при движение със скорост 104,8 км/ч, с включени къси светлини, при видимост 65-70м. и опасна зона 114,1м., не е имал възможност да спре преди мястото на удара, докато при включени дълги светлини и видимост около 150м. би имал време да преустанови движението на автомобила. От друга страна, каруцата е била без светлоотразители и светлини през тъмната част от денонощието, съгласно изискването на чл. 71 ал.1 ЗДП /разположени симетрично от двете й страни два бели или жълти светлоотразители отпред и два червени светлоотразители отзад, както и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина/, а е имала само един червен светлоотразител, хоризонтално разположен на задния й капак /задънката/; при тяхното наличие водачът на автомобила би могъл да възприеме своевременно опасността и да реагира за избягване на процесното ПТП; тъй като се е движил с несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДП скорост, при която не е бил в състояние да спре пред каруцата като препятствие на пътя, я удря отзад, следва и удар между автомобила и тялото на Л.А., който е бил в каруцата; при съприкосновението между челното стъкло на автомобила и главата му настъпва черепно-мозъчна травма, а при съприкосновението между автомобила в областта на дясната му чистачка и дясната половина от гърба на пострадалия настъпва гръдна травма, в резултат на която и е настъпила смъртта му. Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.432 КЗ и ответникът дължи репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди от загубата на неговия син. Като е отчел близките отношения /живеели в сговор, макар и в отделни домакинства в общ двор/, възрастта на починалия и внезапния неочакван начин, по който това е станало, емоционалното изживяване на тъгата от загубата, близката родствена връзка, но и обстоятелството, че се касае за вече пораснало дете, което има собствен живот и свое семейство, липсата на особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик, общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, съдът е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 150 000лв. От друга страна възражението на ответното дружество за съпричиняване на резултата поради нарушение на чл.71 ал.1 ЗДвП от починалия е намерено за основателно. Посочено е, че същият се е движил с каруца с конски впряг, необорудвана съгласно чл.71 ал.1 ЗДП - т.е. при условията на ограничена видимост, управлявайки каруца с кон в тъмното, на неосветени участъци (път извън населено място), той не е направил необходимото съобразно изискването на закона да бъде достатъчно видим участник в движението, в това число за движещите се на къси и дълги светлини МПС, а водачът на лекия автомобил /вкл. при отчитане на чл.70 ал.1 и ал.2 ЗДП – предвиждащ при движение през нощта и при намалена видимост МПС да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер, като използването на дългите светлини е забранено при разминаване и в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините/ е бил длъжен да съобрази скоростта си с избора на светлини, т.е. с „осветената" зона, и с необходимостта да превключва често на къси светлини и да шофира на къси светлини по-продължително време при разминаване с насрещно движещите се автомобили /а такива е имало, видно от данните, вкл. водачът на автомобила застрахован в застрахователната компания, конституирана като трето лице помагач в процеса/. При това положение е формиран извод, че пострадалият е допринесъл за произшествието в не по-малка степен от водача на лекия автомобил и съпричиняването е определено в размер на 50%. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът ищец се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Следва ли при наведено възражение за съпричиняване да бъде изследвано дали конкретното допуснато от пострадалия нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат?“ /реш.№.171/10.10.13 по г.д.№.629/12, ІІ ТО, реш.№.7/9.06.22 по г.д.№.1047/ 21, ІІ ТО, реш.№.206/12.03.10 по т.д.№.35/08, ІІ ТО, и др./; “Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“ /реш.№.63/ 17.07.15 по т.д.№.674/14, ІІ ТО, реш.№.581/30.09.10 по г.д.№.1019/09, ІІІ ГО, и др./; 3. „Какви критерии трябва да изследва решаващият съд при определяне размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“ /ППВС 4/68, реш.№.83/6.07.09 по т.д.№.795/08, ІІ ТО, реш.№.1/26.03.12 по т.д.№.299/11, ІІ ТО/. Касаторът ответник се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При заявено възражение за съпричиняване за възникването на предявените за обезвреда нематериални вреди и за извършени неправомерни действия/бездействия от страна на търсещия обезвреда, посредством които е улеснен механизма на увреждането и по този начин са предизвикани и самите вреди, следва ли решаващият съд да посочи и да обсъди поотделно, както и в тяхната съвкупност обстоятелствата, от които обосновава извод за съпричиняване, и да посочи тяхното значение на отделните факти и за конкретно определеното процентното изражение на приноса?“; 2.“Доколкото петитума на иска е искане за присъждане на парична сума, отговарят ли присъдените суми на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на ищцата и следва да бъдат определени?“; 3. „Какви са критериите, по които съдът определя паричния еквивалент на претърпените увреждания при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, съответно какви са критериите за определяне на застрахователното обезщетение като достатъчно?“; 4.“Кои са факторите и критериите, които съдът следва да обсъди и отчете, за да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадало лице, доколко в настоящия случай определената сума кореспондира на събраните доказателства?“. По касационната жалба на Ц. А.: Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по жалбата на ищеца във връзка с първия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно доказване да са установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му; при преценката за съпричиняване трябва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на така установената практика, като останалите въпроси ще бъдат отчетени като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. По насрещната касационна жалба на ЗК“Лев Инс“АД: Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предполага наличие на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона - т.е. разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото – която хипотеза е налице, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай соченото основание не е налице /т.4, ТР 1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. Първият въпрос, зададен в контекста на възражение за съпричиняване, на практика касае задължението на съда да обсъди заедно и поотделно относимите обстоятелства. Безспорно в този смисъл е налице установена трайна и безпротиворечива практика на ВКС и такова обсъждане е извършено. Вторият въпрос, както и втората част на четвъртия, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1, ТР 1/09 от 19.02.10, ОСГТК – те не са общи и абстрактни, а конкретни, фактически; отговорът им следва да се даде след преценка на събраните по делото доказателства, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК. Третият и четвъртият въпрос - в първата му част, касаят критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Във връзка със същите е налице трайно установена практика на ВКС /в това число ППВС 4/68 и множество решения по чл.290 ГПК/. Съгласно същата о безщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/; в т.ІІ от ППВС 4/68 са определени критериите за понятието "справедливост"; постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; в случай на смърт такива обстоятелства са родствената връзка с починалия, възрастта му, характеристиките на сложилите се приживе фактически взаимоотношения между пострадалия и починалия, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната /за които съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането са само ориентир и нямат самостоятелно значение/ и др. /реш.№.83/6.07.09 по т.д.№.795/08, II ТО, реш.№.1/26.03.12 по т.д.№.299/11, II ТО, реш.№.66/3.07.12 по т.д.№.619/11, II ТО, реш.№.242/ 12.01.17 по т.д.№.3319/15, II ТО, и др./; въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, и не се е отклонил от така установената практика. Предвид всичко посочено по-горе не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед на изложеното и доколкото касаторът ищец не дължи внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,