Определение № 415 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 311/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете страни по в.гр.д. № 119 /2021 г. на Великотърновския апелативен съд срещу въззивно решение № 97 от 03.08.2021 г. по делото, постановено по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) обжалва въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд от 04.02.2021 г. по гр.д. № 291 /2020 г., в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на И. Т. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 7 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която след като е отменено решението на първоинстанционния съд, с което същият иск е отхвърлен за разликата до 10 000 лева, е постановено друго, с което ПРБ е осъдена да заплати на И. Т. Б. и сумата 2 500 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане (общо са присъдени 10 000 лева). И. Т. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени неговите искове срещу ПРБ 1) за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер 10 000 лева до пълния предявен размер 30 000 лева, 2) за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 108 лева, представляващи 20 месечни възнаграждения за прослужени години в системата на МВР и 3) за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева за заплатени членски внос и такси към Ловно-рибарско дружество Павликени. Касационната жалба на И. Т. Б. е недопустима в частта и по иска за имуществени вреди с цена 360 лева. В тази част съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. В останалите части касационните жалби са допустими: те са подадени от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и са редовни. Жалбоподателят ПРБ обжалва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че искът е неоснователен, евентуално, че обезщетението е определено неправилно в завишен размер, тъй като не са изложени мотиви за това, че твърдените от ищеца и приети за установени от въззивния съд вреди са пряка и непосредствена последица от незаконните действията на ПРБ по прекратеното предварително производство. ПРБ твърди, че въззивният съд не е положил усилия да отдели последиците от прекратеното наказателно производство, за които се търси обезщетение по делото, от предприетите административни мерки от страна на работодателя и от последиците от друго водено срещу ищеца наказателно производство, от които ищецът също е търпял неблагоприятни последици. Жалбоподателят И. Т. Б. също обжалва размера на присъденото обезщетение с твърдения, които са противоположни на твърденията на ПРБ: с доводи, че размерът на обезщетението е определен неправилно, като необосновано е занижен, тъй като не съответства на реално претърпените от него болки и страдания, поради което е в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложенията си за допускане на касационно обжалване и двамата жалбоподатели извеждат с различни формулировки въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно правилото на чл.52 ЗЗД след преценка на установените по делото конкретни факти, които имат значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото с ППВС № 4 /1968 г. и ТР № 3 /2005 г. по т.д. № 3 /2004 г. на ВКС, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Прокуратурата на Република България поставя в частност въпроса за установяване на причинната връзка между незаконните действия и претърпените неимуществени вреди. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като това е един от спорните въпроси по този иск. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по касационната жалба на Прокуратурата на Република България по следните съображения: Както твърди представителят на ПРБ, въззивният съд е установил факти, които е приел, че имат значение за спора, но които не е обсъдил при установяването на причинна връзка между незаконните действия на ПРБ и настъпилите от тях вреди за ищеца. Въззивният съд е установил, че освен процесното предварително производство ДП № 13 /2012 г., срещу ищеца е водено и друго предварително производство – ДП № 28 /2011 г., което е послужило като основание за прекратяване от МВР на трудовото правоотношение с ищеца и за отнемане на ловното оръжие на ищеца. Въззивният съд е установил, че ищецът е обжалвал заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, но производството е завършило с влязло в сила решение на ВАС, с което жалбата му е отхвърлена, а с друго решение на ВАС е отхвърлено искането на ищеца за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Жалбоподателят е обжалвал и решението за отнемане на ловното му оръжие, но с решение на АСВТ жалбата му е оставена без уважение. Същевременно, при обсъждане на настъпилите за ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено, че те са последица от воденото срещу ищеца предварително производство ДП № 13 /2012 г. без да излага съображения за това дали и защо неимуществените вреди не са последица и от другото водено срещу ищеца предварително производство – ДП № 28 /2011 г. и на действията на МВР, което е било и негов работодател. И. Б. поставя правния въпрос (по чл.280, ал.1 ГПК) във връзка с довод, че въззивният съд при определяне на размера на обезщетението не е съобразил продължителността на предварителното производство и характера и тежестта на претърпените от него вреди. Въпросът не е разрешен от въззивния съд както твърди този жалбоподател. Въззивният съд е обсъдил продължителността на предварителното производство и от фактическа и от правна страна и като начална и крайна дата и като срок, както и всички твърдени от ищеца неимуществени вреди и е изложил свои изводи за това кои от тях са доказани и кои не са, нещо повече (както беше посочено по-горе) въззивният съд е приел, че всички доказани вреди са последица от процесното предварително производство (изводите му са в полза на жалбоподателя И. Б.). Следователно сочените от този жалбоподател факти са съобразени от въззивния съд при определяне на размера на обезщетението, поради което не са обуславящи за отхвърления размер на обезщетението – въпросът не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че И. Б. не е извел правни въпроси, които да са свързани с исковете му за имуществени вреди, по кито също обжалва въззивното решение. От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ПРБ на уважената част от иска за неимуществени вреди и не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на И. Б. на останалата част от решението, което подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното съдът