Определение № 3334 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 692/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Т. А. Г., малолетен, действащ чрез настойниците си А. Л. М. и С. Н. М., чрез адв. София Н. обжалва решение № 208 от 06.11.2023 г. по гр.д. 296/23 г. АС-В.Търново, с което потвърждава решение на първоинстанционния съд относно отхвърляне на иска на Т. А. Г. за обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 29.09.2020 г в частта, за сумата над 140 000 лв до 300 000 лв.

Излага съображения за нарушения на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД. Не били вярно преценени както отношенията в семейството, така и възрастта на детето-ищец и на неговия баща, не била съобразена икономическата конюнктура в страната. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Освен това счита, че решението е необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Формално се позовава и на допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 пр. 2 от ГПК.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. За приложението на чл. 52 от ЗЗД и разрешението в съответствие с ППВС 4/68 г., с което обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

2. Обективния характер на съпричиняването съгласно чл. 51, ал. 2 от ГПК и съответствие на разрешението с ППВС 17/63 г., с което обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Далл богг: Живот и здраве“ оспорва искането на касатора за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е формулиран правен въпрос, който може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ чрез адв. С. Т. обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати над сумата от 20 000 лв до уважения размер от 140 000 лв.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения съгласно чл. 269 от ГПК, основание за отмяна съгласно чл. 281 т. 3, пр. 2 от ГПК. Също така неправилно приложение на материалния закон, съгласно чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ГПК. Освен това счита, че решението е необосновано. Претендира разноски за производството.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

Формулира основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В обжалваното решение, съдът не бил съобразил задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, не бил извършил цялостна комплексна оценка на доказателствата по делото, в резултат, на което бил постановил очевидно неправилен съдебен акт, при значително завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения. Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГК, конкретно практиката, обективирана с решение № 83 от 23.06.2015 г. по т.д. 1940/14 г. ВКС, решение № 136 от 11.02.2021 г. по гр.д. 1865/19 г., ВКС, решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.зд. 2040/14 г. г. ВКС, решение № 288 от 28.02.2020 г. по гр.д. 134/19 г, решение № 140 от 08.03.2021 г. по т.д. 2601/19 г.

2. Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението? Обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно на ППВС 5/79, ППВС4/68 г. както постановените решения по реда на чл. 290 от ГПК, решение по т.д. 705/11,, т.д. 211/2009 г, т.д. 1948/13 г, т.д. 795/08 г, т.д. 1197/21 г, определение по т.д. 1896/14 г, т.д. 1781/18 г, т.д. 236/18, т.д. 50179/16 г., както и решение № 50 101 от 07.10.2022 г. по т.д. 1197/21 г.

3. При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на деликвента и пострадалия в причиняването на общата вреда като ги съпостави. Твърди, че по този правен въпрос е налице противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в решение по гр.д. 60 304/16 г, 4 ГО, решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС; решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, II т.о.; определение № 750 от 30.11.2010 г. по т.д. № 442/2010 г. на ВКС; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, II т.о.; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 151 от 12.11.2010 г. по т.д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т.д. № 1643/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 92 от 24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 137 по т.д. № 1775/2019 г., с което обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

4. При доказано съпричиняване каква преценка следва да извърши съда при определяне на съпричинителната квота на пострадалия - оценка на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат или оценка на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносното събитие, или и двете? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск от застрахователя? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да постанови обжалваното решение след като е бил сезиран с въззивни жалби от двете страни в процеса, от ищеца за разликата над присъдения размер от 100 000 лв до претендирания 300 000 лв и от ответника за присъдения размер от 100 000 лв, на основание обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателя Т. А. Г., причинени от смъртта на баща му в пътно-транспортно произшествие на 29.09.2020 г., въззивният съд е приел, че спорни са били размерът на следващото се обезщетение, на основание чл. 52 от ЗЗД и размерът на съпричиняването, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че пострадалият е малолетно дете, на много ниска възраст и има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му, настъпила в пътно-транспортно произшествие. С оглед анализа на доказателствата е приел за установени по делото фактите, че детето е било на 1 г и 8 месеца към момента на произшествието, начина на настъпване на смъртта на починалия баща – в пътно-транспортно произшествие, причинено при управление на пътно-превозно средство от майката на детето, начина на настъпване на произшествието и конкретните причини, довели до настъпване на смъртта на пострадалия. Преценени са отношенията между пострадалия и неговия баща приживе. Субективното състояние на детето след смъртта на родителите му от усмихнато и лъчезарно, щастливо дете, станало тъжно и не толкова жизнено, изнервено. Загубата в най-ранна възраст на най-близкия човек, завинаги лишен от грижа и обич от баща си. Смъртта на бащата, настъпила в най-жизнените му години. Като релевантни обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от детето, съдът е приел и дефицитът на обич, който ще го съпътства, липсата на подкрепа при израстване и през целия му живот. Също така свързаните негативни преживявания на детето както към настъпване на произшествието и след това, въпреки ранната му възраст, така и тези негативни преживявания, които ще го съпътстват през целия живот и най-вече в периода на съзряване, когато няма да има подкрепата на загиналия баща. Изключително ниската възраст на детето, в която е лишен от родителска грижа, присъствие и обич. Това е обусловило размер на следващото се обезщетение от 200 000 лв, за причинените на детето неимуществени вреди.

С оглед въведеното в срок и спорно възражение за съпричиняване, въззивният съд след анализ на доказателствата е приел, че починалият наследодател на пострадалия е съпричинил непозволеното увреждане. След като е изслушал заключение на вещо лице, въззивният съд е приел, че починалият е бил без поставен предпазен колан, с което е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Установено е, че тялото му вследствие непоставения предпазен колан е изпаднало от автомобила и в процеса на преобръщане и съприкосновение с пътната настилка е получило множество наранявания. Установено е от огледа на тялото на пострадалия, след настъпилата смърт, че липсват следи от поставен колан, лентовидни коси наранявания на гръдния кош и по предната коремна стена. Установено е, че автомобилът е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани, както и че този, на дясната предна седалка не е бил закопчан, като може да бъде освободен при откопчаване чрез натиск върху бутона на заключващото устройство или да бъде прерязан с режещ предмет, каквито данни по делото няма да са били извършвани. С оглед анализа на съдебно-медицинските експертизи по делото e прието, че получените от пострадалия коремни травми са довели до масирана кръвозагуба и до настъпилия летален изход. Категоричните данни за отваряне на въздушните възглавници и липсата на деформации, водещи до навлизане на части от купето навътре в него с възможност да засегнат тялото на пътника, е прието, че коремните травми са получени чрез изпадане от МПС и последвалият силен удар в пътната настилка с приплъзване по нея, което е в синхрон с получените охлузвания, включително по цялата коремна стена и част от гръдния кош. Получените травми били характерни за удари и притискане на тялото във вътрешната част на купето на автомобила, а заради приплъзване върху твърд тъп предмет с неограничена повърхност с концентрация върху предната коремна стена и частично върху гръдния кош.

По отношение на спорното обстоятелство доколко поставен обезопасителен колан би предотвратил леталния изход на пострадалия, баща на претендиращия обезщетение, въззивният съд е посочил, че предназначението на колана е да предпазва телата от изпадане и от тежки контузии при стълкновението им с твърди части от купето. Основавайки се на вещото лице, д-р Г., съдът е приел, че предпазният колан има защитно и възпиращо действие при скорост на движение на автомобила до около 70-90 км/ч, което в зависимост и от други фактори - конструкцията, реакцията на пътника, въздушната защита в купето, които могат да запазят или да намалят до голяма степен причиняване на наранявания. След покачване на скоростта, предпазният колан има негативен отпечатък върху тялото на пътника и може да бъдат получени редица увреждания, включително е възможно да бъдат получени и такива увреждания на коремните органи. Въззивният съд е приел заключението на вещото лице, че при установената скорост на движение на автомобила и при поставен обезопасителен колан от страна на пострадалия не може да се определи колко тежки биха били получените травматични увреждания, както и че установените в случая при пострадалия биха могли да се наблюдават, но и да не се наблюдават или да се различават от тях. Изключено е смъртоносно увреждане от поставен колан.

При преценка на данните по делото, въззивният съд е намалил определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от 50 %, на 30 %. Прието е, че приносът на пострадалия не може да бъде завишен спрямо приноса на водача на автомобила, не са тъждествени.

Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението във въззивната жалба на застрахователя, че е правилно да се определи 80 % съпричиняване. Прието е, че фактите са навлизане на пътното превозно средство, управлявано от друго лице, в пътен участък със скорост 123 км/ч, при извършване на ляв завой, при което водачът загубва контрол над управлението на автомобила и автомобилът губи устойчивост вследствие на силите, които действат върху него от скоростта и удара и се обръща. Обстоятелството, че пострадалият не е бил с правилно поставен обезопасителен колан е прието за противоправното бездействие на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с увреждането. Въззивният състав е посочил, че отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, като с оглед конкретно установения принос следва да бъде намалено обезщетението в посочения размер от 30 % (60 000 лв от определеното обезщетение от 200 000 лв) и е посочен размерът на следващото се обезщетение на малолетното дете на починалия в пътно-транспортното произшествие. Точното намаление на определеното обезщетение за неимуществени вреди е обусловено от извода за наличие на съпричиняване, определен съгласно целия комплекс, довел до смъртта на пострадалия. Преценено е съотношението между противоправните действия на водача на автомобила и противоправното бездействие на пострадалия. Съпоставени са и е обусловен извода, че е налице основание за намаляване на следващото се обезщетение, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

По отношение соченото от касатора – ответник основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че основанието очевидна неправилност не е равносилно на основанието неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно предвидените основания – чл. 281, т. 3 от ГПК. В случая не е обосновано посоченото основание, тъй като въззивният съд е посочил обективни факти, които е взел предвид, за да определи следващия се размер на обезщетението за неимуществени вреди. Приложението на чл. 52 от ЗЗД, включено във фактическия състав на правното основание на предявения иск, чл. 432, ал. 1 от КЗ, е извършено спрямо действителното му съдържание и не е приложена нормата в обратен на действителния й смисъл. Няма данни за съществени процесуални нарушения, установими от мотивите на въззивния съд. В случаите на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК явната необоснованост на решението поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите, следва да се установяват от мотивите на въззивното решение. В обжалваното решение на въззивния съд не може от самите мотиви да се установи противоречиво разрешаване на посочените за спорни правни въпроси, мотивите не са постановени в нарушение на правилата на формалната логика. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото правно основание.

По отношение на формулираните правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК от касатора Т. Г. настоящият съдебен състав намира следното:

По отношение на първия правен въпрос формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира следното. За да определи размера на обезщетението за претърпените от малолетното дете от смъртта на баща му неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид изключително малката възраст на детето към момента на произшествието, под 2 годишна възраст, както и младата възраст на бащата, 32 годишен. Установените факти за поведението на детето, което макар и изключително малко се е променило след липсата на контакт с бащата. Взети са предвид и перспективите пред детето, липсата на бащина подкрепа изобщо в този живот, на възможност за развитие на отношения между бащата и детето. Преценени са конкретните обективни обстоятелства, изброени в решението, като е определен следващия се паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е изходил от разясненията в т. II от ППВС 4/68 г., съгласно които съдът следва да установи обективните обстоятелства, като в случая на смърт е преценил възрастта на увредения, отношенията между детето, претендиращо обезщетение и загиналия му баща, изключително малката възраст на детето и отражението на факта на смъртта на бащата за целия му живот, преценено е невзъможността да се преживее напълно подобна загуба. По този начин е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно разясненията в посочената задължителна практика на ВС, съгласно която понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. При определяне на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да прецени редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. Въззивният съд не се е отклонил от посоченото тълкуване. Едновременно с това са преценени икономическите условия в страната, към момента на увреждането 2020 г и данните за начина на настъпване на увреждането, като спомагателен критерий съгласно трайната практика на ВКС, за определяне на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение. Изпълнението на изискванията на задължителната практика на ВС, на която касаторът се е позовал, изключват наличието на допълнително основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на посочения втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на точния размер на съпричиняване въззивният съд е преценил наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. За да намали размера на определението обезщетение за причинените на малолетното дете неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, сочейки, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, като е налице принос за настъпване на вредата. Въззивният съд е отчел нарушението на закона от починалия, баща на претендиращия обезщетението, пътник в пътно-превозно средство, който не е поставил обезопасителен колан и неизпълнението на това законово задължение е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното увреждане, като обективно е създал условия за настъпване на вредоносния резултат. След като е доказано по несъмнен начин, че вредите не биха настъпили, ако пострадалият бе поставил обезопасителен колан, въззивният съд е приел наличие на съпричиняване. За да определи конкретния размер на съпричиняване, въззивният съд е изходил от общото действие, довело до вредите и на приноса на всеки от участниците в причинния комплекс, довели до увреждането. Въпреки че поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил крайния изход на спора, разрешението не е в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, тази цитирана от касатора и служебно известната на съда. Съгласно задължителното тълкуване в ППВС 17/63 г. съдът е преценил неправомерното действие на пострадалия, съпоставил го е с поведението на деликвента, за когото застрахователят отговаря и по този начин е обусловил извода за намаление на обезщетението. Установени са конкретните действия, не предполагаеми или хипотетични. Установено е, че причина за настъпилата смърт е липсата на поставен обезопасителен колан. Наличието на трайна практика на ВКС, по отношение на приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така както е известна на настоящия съдебен състав е била съобразена от въззивния съд. По изложените съображения не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по искането на Т. А. Г..

По отношение на формулираните правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК на застрахователя.

По поставения първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че този въпрос, макар и да е включен в предмета на делото и да обуславя изхода на спора, не е разрешен в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, цитирана в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, изготвено от застрахователя. С оглед разясненията в задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГК, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика, на която касаторът се позовава и тази практика на ВКС, която е служебно известна на съда, въззивният съд не е допуснал отклонение, поради което не е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд е разгледал всички доводи и възражения на въззивните жалбоподатели, съобразил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и се е произнесъл по спорния предмет с оглед изложените от страните доводи и възражения, същевременно е взел предвид и тълкуването на чл. 269 от ГПК, извършено в задължителната и трайна практика на ВКС, съгласно което при произнасяне по въззивните жалби на страните, въззивният съд дължи произнасяне на решението относно неговата действително, а относно неговата допустимост в обжалваната част, служебно. Извън тези задължения, на основание чл. 269 от ГПК дължи произнасяне с оглед въведените основания от страните, както и преценява наличието на правна регламентация с императивни правни норми. В случая липсва основание да се приеме, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си и се е отклонил от даденото задължително разрешение с посочената тълкувателна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.

По отношение на формулирания втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че посочените обстоятелства от касатора, са свързани с оспорване изводите на решението по отношение на правилното приложение на чл. 52 от ЗЗД. Изцяло се обсъждат доказателствата, събрани по делото, за да се обоснове приложението на посочения правен въпрос. Не се установява от данните по делото твърдението за липса на установяване на фактите по делото, след анализ на доказателствата. Изцяло на плоскостта на оплакванията относно правилността на решението са изложени аргументи. Тези аргументи не могат да обусловят наличието на основание за допускане на касационно обжалване съгласно поставения правен въпрос. Въззивният съд е съобразил конкретните обстоятелства в случая, както вече бе посочено възрастта на претендиращия обезщетение, родствената връзка, младата възраст на бащата, начина на настъпване на увреждането, вредите, които е претърпяло детето на твърде ранна възраст, емоционалното страдание, което му е причинено и което ще търпи през целия си живот, както и обективните дадености в тяхната съвкупност, включитено и конкретната икономическа обстановка. Не съответства на изложените от съда мотиви за анализ на доказателствата и приемане на установените факти, твърдението, формулирано в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, че съдът не е обсъдил всички релевантни доказателства и не е изложил мотиви относно предвидените в чл. 52 от ЗЗД обстоятелства. Както вече бе посочено, въззивният съд е преценил конкретно установените факти, за да разкрие точно основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съобразно справедливостта. По този начин не е налице произнасяне в противоречие с разрешения в задължителната и трайна практика правен въпрос. Липсва соченото основание съгласно чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК. Посочените конкретни решения по правни спорове, не могат да обусловят допълнителното основание.

По отношение на поставения трети правен въпрос, в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че вече бе посочено, че в настоящия случай въззивният съд при приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е преценил, с оглед събраните по делото доказателства, какво е поведението на всеки от участниците, противоправното поведение на водача на автомобила, за когото застрахователят отговаря, както и неизпълнение на нормативно задължение на починалия, обективния принос от неизпълнение на правното задължение от пострадалия. Преценено е, че задължението на пострадалия да постави обезопасителен колан, произтичащо от определените норми в ЗДВ, чл. 137а от ЗДв, е допринесло за настъпване на тежкото непозволено увреждане с причинена смърт. Съпоставени са извършените от деликвента и пострадалия правонарушения в общия причинен комплекс на увреждането и е преценено с определяне на конкретния размер на намаление на следващото се обезщетение какъв е приноса на всеки от участниците. Преценката е направена въз основа на обективно установените факти и с оглед значението на всяко от нарушенията за настъпване на вредоносия резултат. Въззивният съд е изпълнил задължението си да направи цялостен анализ на доказателствата и установяване на конкретните факти, за да установи причинния комплекс на увреждането. Липсва отклонение от трайната практика на ВКС, на която се е позовал касаторът.

По отношение на поставените четвърти и пети правни въпроси, по които касаторът е посочил допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че вече бе посочено, че формулираните правни въпроси 2 и 3, са разрешени от въззивния съд и включени в предмета на делото, като липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. Соченото допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е налице. Наличието на задължителна практика на ВС и ВКС и трайна практика на ВКС, изключва соченото основание. Липсват данни, от които може да се приеме, че е налице соченото основание. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на посочената допълнителна предпоставка, касаторът следва да посочи че създадената чрез тълкуване практика на ВКС е неправилна, поради неточно тълкуване на нормата или следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в обществените условия или създадени нови норми, или е налице непълнота, неяснота и противоречие в правната уредба и следва да се извърши точно тълкуване на нормата. В случая нито една от посочените предпоставки не са мотивирани от касаторите, поради което не е налице соченото основание.

Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е неясна. Същата е тълкувана в задължителната практика на ВС ППВС 17/63 г., така и в Тълкувателно решение 1/23.12.2015 г. по тълк. д. 1/14 г. на ОСТК на ВКС. Няма данни, че действителното съдържание на нормата, разкрито посредством посоченото тълкуване не е точно или са настъпили изменения в обществените отношения.

Следва да се посочи, че сочените обстоятелства относно изменение на общата икономическа обстановка в световен мащаб, не могат да наложат виждането за промяна на съществените условия, налагащи различно тълкуване на чл. 52 от ЗЗД от това, извършено в задължителната практика на ВС и на ВКС, и трайната практика на ВКС. Промяната на икономическата конюнктура е само елемент от всички условия, които съдът взема предвид, за да определи точния еквивалент на обезщетенията за неимуществени вреди. Сочените обстоятелства не обуславят такава промяна в обществените отношения, която да налага различно тълкуване на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение формулираното основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че вече разгледа отсъствието на това основание по-горе.

По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Само от застрахователното дружество0 е формулирано искане за присъждане на разноски съгласно представен списък, на основание чл. 80 от ГПК, в размер на 5706 лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Представена е фактура на посочената стойност за предоставени услуги и съответно дължимо възнаграждение. Във фактурата е посочено, че сумата ще бъде платена по банков път с посочен номер на банкова сметка. Няма доказателства за плащане по банков път или друго плащане. Съгласно разясненията в т. 1 от тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, страната, която твърди, че е направила разход, изразяващ се в заплатено адвокатско възнаграждение и иска присъждането му, следва да докаже извършването на този разход като в зависимост от уговореното между нея и нейния представител, следва да докаже извършването на разходи или с банков превод, или с разписка за получаване на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая липсват такива доказателства и не следва да се възмездяват направените разноски.

Така мотивиран Върховният касационен съд