Определение № 561 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2965/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. Х. против разпореждане от 9.01.2014 г. по в. гр.д. № 7567/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 91519 от 7.08.2013 г., поради неизплатена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Към частната жалба прилага вносна бележка от 10.12.2013 г. удостоверяваща, че по сметка на ВКС е внесена дължимата се държавна такса по жалбата.Иска се отмяна на разпореждането и да „бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”,като се излагат и допълнителни съображения за неправилност на разпореждането. Върховния касационен съд, четвърто отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но неоснователна. С решение от 12.04.2013 г., постановено по гр. № 7567 /2012 г. на СГС, Г.О., ІІ”а” състав е оставено в сила първоинстанционното решение ,с което са уважени предявените от [фирма] срещу С. Д. Х. искове по чл.422 ГПК вр. с чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл. 110, ал.2 ЗС. Решението е съобщено на С. Х. „лично” на 29.05.2013 г. от който момент започва да тече едномесечният срок за касационното му обжалване. С. Х. е подала касационна жалба вх. № 72402 от 18.06.2013 г., която с разпореждане № 24860 от 18.06.2013 г. е оставена „без движение”, а с определение № 28316 от 16.07.2013 г. касационната жалба е върната. Последното определение е съобщено на жалбоподателката на 30.07.2013 г. „лично”. Този съдебен акт също е бил обжалван с частна касационна жалба № 91519 от 7.08.2013 г. С разпореждане от 16.09.2013 г. частната касационна жалба е оставена „без движение” до внасяне на държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС като е посочено, че следва да се представят и доказателства. В разпореждането е указано, че при неизпълнението му частната жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на Х. на 10.12.2013 г., която не е представила в указания срок вносната бележка за приведената по сметка на ВКС държавна такса. Сумата е била платена в посочения от съда срок, за което е представена с настоящата частна жалба вносната бележка, но документа не е постъпил по делото. При непредставянето на документ за платена държавна такса, не може да се направи извод, че жалбата е редовна, тъй като тя не отговаря на изискванията на чл. 261, т.4 ГПК. Това е дало основание за връщането й. Разпореждането е правилно. Съгласно чл.275, ал.2 ГПК вр. с чл.261, т.4 ГПК към частната жалба следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса. Такъв документ не е бил представен и следователно в срок не е била отстранена нередовността на жалбата.Процесуалните действия съгласно чл.64, ал.1 ГПК, извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат предвид от съда. С. Х. е можела да поиска възстановяване на срока, който е пропуснала по особени непредвидени обстоятелства, но не го е сторила. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна,а атакуваното разпореждане, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение