Определение № 2637 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 467/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Девня, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 143/ 01.10.2024 г. по гр.д.№ 209/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд № 184/ 23.02.2024 г. по гр.д. № 1192/ 2023 г. и по този начин Общината е осъдена да заплати на „Логикорп“ ЕООД 372 426,86 лева с ДДС (310 355,71 лева преди начисляване на ДДС), представляваща направените от дружеството разходи по планиране, проектиране и изграждане на строеж „Уличен водопровод" с дължина 765 м. и 5 броя надземни пожарни хидранти, с извършването на които дружеството „Логикорп" ЕООД е обедняло, а Община Девня се е обогатила, като си е спестила разходите по изграждането му, ведно със законна лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, на основание чл.61 ал.2 ЗЗД вр. чл.62 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД и Община Девня е осъдена да заплати разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които следва да бъдат уточнени и синтезирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл.193 ЗУТ или водопроводно отклонение по чл.11 ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи представлява водностопанско съоръжение, част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа на територията на община, захранващо определен имот и може ли със заповед по чл.193 ал.4 ЗУТ титулярят на правото да изгради през общински имоти отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура да придобие собствеността върху изграденото, когато то обслужва собственият му имот; водоснабдителните системи и съоръжения на територията на общината по смисъла на чл.19 ал.1 т.4 б.А от ЗВ в съвкупност ли представляват публична общинска собственост или отделно водностопанско съоръжение може да е частна собственост; може ли община да изгражда елементи на техническата инфраструктура без решение на Общинския съвет, без заложени разходи за това в капиталовата й програма и без проведени процедури по ЗОП и в ако в тази хипотеза елементи на техническата инфраструктура са финансирани и изградени от трето лице, дължи ли общината възстановяване на разходите му по реда на чл.60 – 62 ЗЗД или това представлява заобикаляне на закона; представляват ли натоварване по смисъла на чл.60 ал.1 ЗЗД сключването на предварителен договор от собственик на неводоснабден имот с ВиК оператор или издаването само на негово име на разрешение за строеж за изграждане за сметка на собственика на съоръжение за снабдяване на имота с вода и изключва ли това натоварване приложението на правилата на чл.60 – 62 ЗЗД. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същевременно че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна „Логикорп“ ЕООД оспорва жалбата като поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените от касатора въпроси счита за общи и предполагащи разглеждането на конкретни казуси и даване на отговор съобразно конкретна хипотеза. Счита, че някои от въпросите /не уточнява кои/ са хипотетични и извън предмета на произнасяне на въззивния съд. Поддържа, че обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС. При условията на евентуалност излага съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд установил, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], * - юг, с площ от 20 555 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг производствен складов обект. С разрешение за строеж № 13/ 02.04.2018 г. на главния архитект на Община Девня на ищеца било разрешено да построи „Логистичен център - депо за корабни контейнери „Логикорп“ със склад, хале-администрация и работилница-контейнери, сервиз-автомивка и ограда. В разрешението било указано, че преди въвеждането на обекта „Логистичен център - депо за корабни контейнери“ в експлоатация, е нужно изграждане на водопроводна и канализационна мрежа извън границите на УПИ по отделно издадени разрешения за строеж, която да бъде въведена в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ. Със заповед № 1002- 46/ 31.01.2019 г. на кмета на Община Девня, на основание чл.193 ал.4 ЗУТ, на дружеството било учредено възмездно право да прокара уличен водопровод с дължина 738,18 м. и проектно трасе през общински имоти с идентификатори *.*.*, *.*.* и *.*.*, достигащо до границата на собствения му имот. С разрешение за строеж № 7/ 13.03.2019 г. на ищеца било разрешено да изпълни строителство на „Уличен водопровод“ с дължина 765 м. и 5 броя надземни пожарни хидранти с водовземане от магистрален водопровод „Девня - Варна“. С протокол от 02.05.2019 г. била открита строителна площадка, изпълнението на строежа било възложено на строителя „Билд Инвест Инкорпорейт“ ООД, а с протокол образец 15 от 11.09.2019 г. била установена годността за приемане на строежа и на 26.09.2019 год. бил сключен с „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД окончателен договор за присъединяването му към водопроводната и/или канализационна система и за предоставяне на ВиК услуги. С протокол образец 16 от 10.10.2019 г. била установена годността за ползването на строежа по предназначение и той бил приет. На 11.10.2019 г. било издадено от началника на РДНСК-Варна разрешение за ползване на строежа. Изграждането на уличния водопровод било финансирано изцяло от ищцовото дружество, ответната Община не разходвала свои средства за строителството му. Община Девня не е възлагала изработването на подробни устройствени планове и инвестиционни проекти за изграждане на водопроводната мрежа на * - юг, [населено място] и в бюджета й не били заложени капиталови разходи за изграждането на техническата инфраструктура в тази зона. Общинският съвет одобрил проект за подробен устройствен план само за конкретния водопровод. Той съставлява съоръжение на територията на Община Девня по смисъла на чл.19 ал.1 т.4 ЗВ и е проектиран и изпълнен с показатели за дебит и възможност за захранване с вода на още седем имота, граничещи с имота на „Логикорп” ЕООД. При тези фактически установявания и като съобразил, че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска собственост и че съставлява водностопанско съоръжение на територията на Общината по смисъла на чл.19 ал.1 т.4 б.„а“ ЗВ, съдът извел основателност на предявения иск. Приел, че водопроводът съставлява водностопанско съоръжение на територията на Общината, за което не е налице изключението да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване, а е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, следователно е публична общинска собственост. В съответствие с разпоредбата на чл.64 ал.3 ЗУТ той е следвало да бъде изграден от Общината, защото тя е негов собственик. Водопроводът не съставлявал ВиК система, изградена със средства на потребител - юридическо лице, която обслужва само имот на този потребител по смисъла на чл.24 ЗВ, затова възраженията на Общината, че водопроводът е частна собственост на ищеца по силата на посочената разпоредба съдът счел за неоснователни. За неоснователно било счетено и позоваването на Община Девня на договора за присъединяване към водопроводната и/или канализационна система и за предоставяне на ВиК услуги. Работата по изграждане на водопровода била на Община Девня, тя трябвало да я планира и да осигури финансирането й, но е извършена от ищцовото дружество и в негов интерес, предвид необходимостта от осигуряване на водоснабдяване до имота му. Затова оплакванията за липса на намерение у ищеца да управлява чужда работа съдът също счел за неоснователни. Работата била извършена със знанието на Общината, която учредила право на прокарване на водопровода, одобрила е план за него и разрешила строителството му, без да е възлагала изпълнението му. Без значение било липсата на решение на Общински съвет за изграждането на инфраструктурни обекти и залагане в капиталовата програма на Общината на изграждането на конкретния водопровод, щом изграждането му е станало със средства на ищеца, при знанието на Общината и без сключен от нея договор. Нямало значение и обстоятелството дали Общината извлича ползи от съответния водопровод - тя дължала изграждането му не като източник на облага, а поради нормативно възложените й задължения за осигуряване на комуналното обслужване на населението на нейната територия. Работата била добре водена от ищеца, а фактът, че водопроводът бил проектиран с параметри и дебит, позволяващи ползването му като уличен водопровод, захранващ граничещите с пътя имоти, бил установен от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа експертиза. Отношенията между страните следвало да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и по реда на чл.61 ал.2 ЗЗД, като обогатяването на Общината е със сумата, която тя е спестила, а е следвало да плати за изграждането на водопровода към момента на неговото изграждане. Според доказателствата по делото спестените от Общината разходи за изграждане на водопровода били 372 426,86 лева с ДДС и в този размер искът бил основателен. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по формулираните от касатора правни въпроси, които според него освен че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, имат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Следва да се отбележи, че двете допълнителни основания за достъп до касационен контрол по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са несъвместими. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато касаторът твърди, че съществува съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която обжалваното решение противоречи, той не може едновременно да поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретно първият уточнен въпрос не обуславя обжалваното решение, тъй като не кореспондира с фактическите установявания на въззивния съд. Въззивният съд е приел въз основа на заключенията на вещите лица, че процесният водопровод е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, а не че съставлява отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл.193 ЗУТ или водопроводно отклонение по чл.11 ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Затова въпросът дали при условията на чл.193 ЗУТ правото на собственост върху него може да се придобие въз основа на заповедта за прокарване е ирелевантен за крайните изводи в обжалвания акт. Втория уточнен въпрос също е необуславящ, тъй като не е разрешаван от въззивния съд в обжалваното решение. Той не е и бил поставен пред него, а съгласно чл.269 изр.2 ГПК ограниченият в правомощията си въззивен съд, ако не се касае до валидността или допустимостта на обжалваното пред него решение или до приложение на императивна материалноправна норма, се произнася единствено по доводите в жалбата. Във въззивната жалба на община Девня не е поставен въпросът по смисъла на чл.19 ал.1 т.4 б.“а“ ЗВ отделно водностопанско съоръжение може ли да е частна собственост; Необуславящ е и третият уточнен въпрос. Източникът на процесното вземане според мотивите на въззивния съд е извъндоговорен. Той не предполага постигане на съгласие между страните, нито пък изявяване на воля от коя да е от тях. Следователно за въззивното решение е неотносим въпросът може ли да има заобикаляне на закона, такъв въпрос може да се постави само когато източник на задължението е правна сделка. Последният въпрос е обуславящ само частично – доколкото се пита дали ако на собственик на неводоснабден имот бъде издадено само на негово име разрешение за строеж за изграждане на съоръжение за снабдяване на имота с вода, това може да съставлява натоварване по смисъла на чл.60 ЗЗД. В останалата част въпросът е необуславящ, тъй като не се претендират вземания срещу ВиК оператор, а наличието на натоварване може да се преценява само в отношенията между доминуса и гестора. Ирелевантно е дали задължението за изграждане на процесния водопровод, приет за собственост на Общината, е било за ВиК оператора – това е въпрос на отношения между Общината и ВиК оператора, които не могат да бъдат противопоставени на касатора. В обуславящата си част въпросът няма значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, нито са налице условията по т.1. Няма съмнения в практиката, че натоварването по смисъла на чл.60 ал.1 ЗЗД е волеизявление с гражданскоправен характер, то не може да бъде извършено с административен акт. По тези съображения Върховният касационен съд