Определение № 40 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 589/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на Национална агенция по приходите-София чрез пълномощника на ТД на НАП-гр. Варна срещу решение №292/13.12.2019 г. по в.т.д. №602/2019 на Варненския апелативен съд, с което потвърдено решение №729/15.07.2019 г. по т.д. № 230/19 на ОС-Варна, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен, предявеният, при условията на евентуалност, иск на НАП срещу „Бурлекс „ЕООД – [населено място] ЕИК[ЕИК] и И. Ж. Т. ИГН: [ЕГН] с правно основание чл. 216 ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 190, т.2 рег.№14431, дело № 316 на нотариус Р. К., вписан под №212 на НК с р-н на действие:РС-гр.Варна, на паркомясто, представляващо 1/29 идеална част от подземен гараж в сграда, подробно описана в нотариалния акт. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. Ж. Т. в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Бурлекс“ЕООД не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е приел следното: Решението на ОС-Варна е обжалвано само в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 216, ал.1 т.4 ДОПК. Съгласно тази разпоредба, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. Обективните елементи от фактическия състав, за да е налице хипотезата на посочената правна норма, е сделката да е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, като същите са налице. Субективният елемент от фактическия състав е намерението за увреждане на длъжника, в случая – с прехвърлянето на паркомясто №11 в подземния гараж на жилищната сграда на [улица], № 29 в [населено място] с нотариален акт № 190/03.11.2015 г. за покупко-продажбата му. Намерението за увреждане по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не се предполага, а следва да се докаже от ищеца, като се изведе при внимателно проведено доказване въз основа на косвени доказателства и индиции. Според въззивния състав, този елемент, в случая, не е доказан. Само обстоятелствата, че липсва годно за насочване на изпълнение имущество, освен две декларирани, но невъзможни да бъдат открити МПС, че с разпоредителната сделка е прехвърлен единственият недвижим имот на „Бурлекс“ ЕООД на бившата съпруга на управителя – ответника И. Т., че управителят е продал дяловете си и е напуснал дружеството, а новият управител е неоткриваем, предвид което всички документи по изпълнителното дело се връчват по реда на чл.32-ДОПК, и няма никакви постъпления по изпълнителното дело за погасяване на задълженията по ревизионния акт, не установяват по категоричен начин, намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател – НАП, а само че последният е в невъзможност да събере вземанията си от длъжника, тъй като бившият му управител и собственик на капитала е отчуждил междувременно единствения собствен на дружеството недвижим имот. Доколкото имотът - паркомясто е прехвърлен на бившата му съпруга, скоро след прекратяване на брака им, и той по естеството си представлява обща част от сградата, в която съпругата притежава жилищен имот, то според съда, това е индиция, че намерението за сделката би могло да бъде уреждане на имуществени отношения между съпрузи чрез придобиване от бившата съпруга на прилежащ обект в сградата, нужен й за по-пълноценно ползване на собствеността й върху притежаваното от нея от по-рано жилище, което изключва намерение за увреждане. Отделно от това имотът– паркомясто, представляващ 1/29 идеална част от подземен гараж, не е годен обект за насочване на принудително изпълнение спрямо него, което изключва принципно умисъл у длъжника, че с отчуждаването му се уврежда публичния взискател - НАП. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен въпрос, обуславящ изхода по спора, а вместо това навежда оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно липсата на субективния елемент от ФС на хипотезиса в нормата на чл.216 ал.1,т.4 ГПК-намерение за увреждане на публичния взискател. Последните са от значение за основателността на КЖ, но не и за допускане до касация по чл.288 ГПК във връзка с преценката по стриктно изброените критерии по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо, липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация. На основание изложеното, съдът