Определение № 216 от 01.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1366/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. Б., чрез адв. К.Д. против решение № 770/15.04.2020г. по т.д.№ 4878/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11191/01.07.2019г. по т.д.№ 2104/2018г. на СГС за отхвърляне иска на касаторката против „Експолайн”ООД по чл.155, т.1 ТЗ. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Експолайн”ООД не е подало писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по смисъла на чл. 155, т.1 ТЗ „важни причини“ за прекратяване на едно дружество с ограничена отговорност могат да бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което наличието им се преценява конкретно, за всеки отделен случай, като следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са от такава величина, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската си дейност, за което е регистрирано. В разглеждания случай, от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства според САС е било установено, че основната причина за настъпилия разрив и окончателно влошаване в отношенията между двамата съдружници са неразбирателството помежду им относно това дали да се заплаща дивидент и как да се формира той. Единият съдружик е поддържал, че дивидентът трябва да бъде определян не пропорционално на дяловото участие на всеки съдружник в дружеството, а съобразно конкретния принос на всеки от тях при изпълнението на дружествените работи и да се определи съгласно процентното участие на двамата при осъществяването на дейността на дружеството. Касаторката е въззразила против констатациите за неучастие в дружествените работи и начина на определяне на заплащането на дивидент, като според нея той трябвало да бъде определен на базата на дяловото участие на съдружниците. Изразила е несъгласие с целесъобразността на провеждането на дружествените мероприятия и в тази връзка е предложила да се вземе решение за прекратяване на дружеството и да се пристъпи към производство по ликвидация. САС е направил извод, че влошените взаимоотношения между двамата съдружници не са се породили във връзка със самото упражняване на търговската дейност, за осъществяването на която е създадено дружеството, а по-скоро за разпределение на приходите от дейността на дружеството. Именно несъгласието между двамата съдружници по този съществен за тях въпрос е създало пречки за функционирането на органите на дружеството - общото събрание да не може да вземе решения по въпросите поставени в дневния ред на събранието, а впоследствие отношенията между съдружниците да ескалират до степен, че всеки от тях да предприеме неуспешен опит да изключи другия като съдружник в дружеството. Въззивната инстанция е приела, че няма данни за съществуване на напрежение и неразбирателство, както и виновни действия на всеки от тях при прякото упражняване на търговската дейност, съобразно регистрирания предмет на дейност, което от своя страна би довело до накърняване на дружествените цели и интереси, подронване на престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Напротив, от представените по делото писмени доказателства – годишни финансови отчети вкл. и за 2017г. и множество фактури, отразяващи получени приходи, дружеството е продължило да извършва търговска дейност съобразно регистрирания предмет на дейност и да генерира приходи, включително да реализира положителен стопански финансов резултат, поради което съществуването му е стопански оправдано и влошените отношения между съдружниците по въпроси, които пряко не касаят самото осъществяване на дружествената дейност, не обуславят прекратяването му като самостоятелен правен субект. Отчетено е било, че с оглед паритетното участие на двамата съдружиници с еднакъв брой дялове от капитала на дружеството и с оглед влошените отношения между тях, това би създало трудно преодолими пречки относно вземането на решения от общото събрание на съдружниците, но от друга страна дружеството има управител, който като волеизявяващ орган встъпва в правоотношения с трети лица, затова са счетени за неоснователни доводите на касаторката, че влошените отношения между съдружниците препятстват осъществяването на търговската дейност на дружеството. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси: 1/ Влошените отношения на съдружници в паритетно ООД, водещи до невъзможност да се свика и проведе ОС на съдружниците, респективно водещи до лиса на възможност за кворум, необходим за валидното му провеждане и за достигане на мнозинство за вземане на решения, не представляват ли непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството?; 2/ Може ли управителят на паритетно ООД, който е съдружник, валидно да волеизявлява и да ангажира дружеството пред трети лица и пред другия съдружник в случай, когато липсва съответно решение на ОС? Въпросите са поставени от касатора при въвеждане на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. И двата въпроса не попадат в обхвата на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция не е извела като определящ критерий за преценка дали са налице „важни причини” по смисъла на чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на дружеството – влошените отношения на съдружниците, които имат равно дялово участие в ООД, както това се поставя в първия правен въпрос. Освен това не е изпълнено допълнителното основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице формирана съдебна практика на ВКС, цитирана и от САС във въззивното решение. В нея е посочено /решение № 30/10.09.2010г. по т.д. №320/2009г. на ВКС, II т.о./, че всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството, водещи според решението следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Според решение № 159 по т.д.№ 389/2009 г. на ВКС, I т.о. причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. В решение № 21 по т.д.№ 471/2009 г. на ВКС, I т.о. за да отрече наличието на предпоставки за прекратяване на дружеството, на основание чл.155 т.1 ТЗ, съдът е преценил че влошеното му финансово състояние не е резултат от бездействието на съдружниците, дезинтересирането им или липса на перспектива. Наличието на съдружник с блокираща квота, респ. съществуваща възможност същият да предопределя решенията на ОС на дружеството, не се извежда самостоятелно като „важна причина“ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ /така в решение № 226 по т.д.№ 1012/2011 г. на ВКС, II т.о./. При това се акцентира на причината за „влошените отношения” и доколко същите са се формирали при и по повод осъществяването на търговската дейност, свързани са с непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяването й, а не са резултат на паралелни взаимоотношения между съдружниците /така в решение № 120 по гр.д.№ 932/2001г. на ВКС/. В същото решение е анализирано съдържанието на взаимоотношенията между съдружниците, като предпоставка за накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Съдържанието на отношенията между съдружниците, като последица от нарушаване задължението за лоялност на един от тях и предприета от него конкурентна на дружеството дейност, е възприето като „важна причина” в решение № 663 по т.д.№ 2270/2006 г. на ВКС, II т.о., но не и самият факт на разпореждане с имуществото на дружеството в полза на друго – свързано лице, извън начина по който е рефлектирал върху тези отношения. В съответствие с посочената практика въззивната инстанция е разгледала доказателствата относно финансовите показатели на дружеството и причините за противоречията между двамата съдружници, като е заключила, че последните не са довели до влошаване на състоянието на ООД, като евентуално нарушените членствени права на касаторката подлежат на защита по друг ред, а не чрез предявяване на иск по чл.155, т.1 ТЗ. Вторият правен въпрос също не е обуславящ произнасянето на САС, тъй като само като допълнителен аргумент съдът се е позовал на функциите управителя на ООД. Правомощията на последния се определят от закона, дружествения договор и договора за възлагане на управление, като в отношенията с трети лица действа правилото на чл.141, ал.2 ТЗ, което очевидно не е съобразено в начина на формулиране на правния въпрос от касаторката. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд