Определение № 454 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. срещу решение № 102 от 21.04.2020 г. по в.гр.д.№ 15 от 2020 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 736 от 24.06.2019 г. по гр.д.№ 2179 от 2018 г. на Добричкия районен съд в следните негови части:

1. с която е отхвърлен предявения от Н. А. А. срещу Т. Ш. М. и З. Ю. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1490 кв.м., представляващо УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], общ.Добричка, ведно с построените в него жилищна сграда на един етаж с площ от 55 кв.м., състояща се от три стаи и коридор и стопанска постройка със застроена площ от 20 кв.м.;

2. с която е отхвърлено искането на Н. А. А. за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ответниците констатитивен нотариален акт № .... г. изцяло /и за частта над 1/3 ид.ч. от имота/;

3. с която е уважен предявения от ответниците Т. Ш. М. и З. Ю. М. срещу ищцата Н. А. А. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Н. А. А. не е собственик на 2/3 ид.ч. от гореописания имот и

4. с която е уважено искането на ответниците за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ищцата констатитивен нотариален акт № .... г. за частта над 1/3 ид.ч. от имота.

Касаторката счита, че решението на въззивния съд в обжалваните от нея части е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие на закона и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на посочена от нея практика на ВКС /решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 68 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1885 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 213 от 25.02.2014 г. по гр.д.№ 48 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр.д.№ 1919 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по следните правни въпроси:

1. Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота ?

2. Когато искът по чл.108 ЗС е предявен от съсобственик на недвижим имот, предмет на иска ли е установяването на точния размер на притежаваните от ищеца права в имота ? Достатъчно ли е ищецът да докаже само, че е съсобственик на имота, без да установява каква точно част от него притежава ?

3. Има ли значение за произнасянето на съда по иска с правно основание чл.108 ЗС какви доказателства е представил ответникът, след като съдът е приел, че той не е доказал, че владее имота на правно основание ?

4. Когато предмет на ревандикационния иск е съсобствен имот, който иск не е предявен от всички съсобственици, и ответникът заявява възражение за придобиване на имота по силата на придобивна давност, но не докаже, че тя е изтекла по отношение на съсобствениците, които не са предявили иск, целият имот ли следва да се върне или само частта на съсобственика- ищец ?

5. Когато в хода на делото за разглеждане на иск по чл.108 ЗС ответникът представи констативен нотариален акт за придобиване на собствеността върху целия имот по давност, но след надлежно оспорване на ищеца, не успее да докаже, че е придобил каквато и да е част от имота, запазва ли този констативен нотариален акт обвързващата си доказателствена сила и за тези части от имота, собствени на лица, които не са предявили иска по чл.108 ЗС ?

6. Може ли само един съсобственик на имота да оспори целия констативен нотариален акт на ответника и длъжен ли е съдът да го обезсили в цялост, ако ответникът не докаже, че отразеното в него право не е възникнало ?

Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:

7. Има ли разлика в правната същност на защитната теза на ответника по ревандикационния иск, който твърди, че е придобил имота по силата на давностно владение, в зависимост от това дали се е снабдил с констативен нотариален акт или не ?

Ответниците Т. Ш. М. и З. Ю. М. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на решението си за отхвърляне на предявения от ищцата иск по чл.108 ЗС за 2/3 ид.ч. от процесния имот и съответно за уважаване на предявения от ответниците отрицателен установителен иск, че ищцата не притежава 2/3 ид.ч. от имота, въззивният съд е приел, че имотът е бил собственост на родителите на ищцата А. А. М. И. /с българско име Я. И. М./ и С. О. М. /с българско име А. Я. М./. След тяхната смърт съответно през 1986 г. и 1989 г. съсобственици на имота са станали всички техни наследници по закон: дъщеря им и ищца по делото Н. А. А., дъщеря им Н. А. Ю. и сина им Н. А. И. /последният починал през 2003 г. и оставил за наследници С. Н. А., Н. Н. А. и И. И. И./.

За неоснователно е прието твърдението на ищцата, че е придобила правото на собственост на целия имот по давност, тъй като не е доказала да го е владяла спрямо останалите наследници в продължение на повече от 10 години. Поради това съдът е приел, че ищцата е собственик само на 1/3 ид.ч. от имота /по наследство от родителите си/.

За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. Според съда, от събраните по делото свидетелски показания и обясненията на самия ответник, дадени пред ОД на МВР-Добрич по ДП № 138 от 2016 г. се установявало, че през 2004 г. ищцата е допуснала ответниците да живеят в имота, предвид сключено между тях неформално споразумение за бъдещото му изкупуване. Поради възникналите спорове относно продажната цена на имота, прехвърлянето не се осъществило. Дълго време след допускането им в имота ответниците били само държатели на имота, тъй като субективното им отношение към него не било променено- били със съзнанието за бъдещото му придобиване от ищцата срещу определена цена. Едва от 2015 г. ответниците демонстрирали собственическо отношение към имота, като са се снабдили с констативен нотариален акт. От 2015 г. до предявянето на иска през 2018 г. обаче не били изтекли необходимите съгласно чл.79, ал.1 ЗС 10 години, поради което ответниците не са придобили имота по давност. Тъй като обаче разполагали с констативен нотариален акт за собственост, съдът е приел, че искът по чл.108 ЗС може да бъде уважен само за притежаваната от ищцата 1/3 ид.ч. от имота.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд в частта му за отхвърляне на иска с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната му част за 2/3 ид.ч. от имота, по първия поставен правен въпрос: 1. Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота ? По този въпрос приетото в обжалваното решение противоречи на трайната практика на ВКС, включително на част от посочената от касаторката практика /решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./, в която се приема, че съсобственик на недвижим имот може да ревандикира целия имот от всяко трето на съсобствеността лице, което го владее без правно основание.

В останалата обжалвана част /за уважаване на насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Т. Ш. М. и З. Ю. М., че Н. А. А. не е собственик на 2/3 ид.ч. от имота/ решението на Добричкия окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК: по съмнение за неговата допустимост, предвид постановките в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд в обжалваните му части следва да бъде допуснато. Касаторката следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 100 лв.: по 50 лв. за всеки един от двата иска, по които е допуснато касационното обжалване.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.