Определение № 5723 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Пазарджик и Административен съд – София град относно компетентния съд, който да се произнесе по предявените от Д. Найдекова от гр. Панагюрище срещу Нотариалната камара на Република България гр.София искове с правно основание / съгласно посоченото в исковата молба / чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.2в, ал.2 във вр. чл.4, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.7, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във вр. с чл.6,§1 и чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както следва: иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 1 000 000 лв и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв, причинени й от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен отказ на Съвета на нотариусите, обективиран в Протоколно решение № 10.23.07.2016г. на СН на НК, да впише ищцата като нотариус със съдебен район –РС-Пловдив, както и от непредприемане на необходимите действия по вписването й като нотариус. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение съобрази следното: Производството по исковата молба на Д. Надейкова срещу Нотариалната камара на РБ пред Административен съд – София град е било образувано, след като с Определение от 09.11.2021г., постановено по гр.д. № 9459/2021г. по описа на СГС,ГК, І г.о, 5 състав производството по делото е било прекратено, а делото – изпратено по компетентност на Административен съд – София град. С определение № 87 от 04.01.2023 г., постановено по адм. дело № 9794/2022 г., АССГ е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като местната подсъдност за разглеждане на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е определена в чл. 7 от същия закон, съгласно който искът се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Предвид обстоятелството, че ищцата претендира имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, както и неимуществени такива, от невписването й като нотариус с район на действие гр. Пазарджик, АССГ е приел, че мястото на увреждане на ищцата е мястото, където вредите са настъпили- т.е. където Д. Найдекова неправомерно не е вписана като нотариус- гр. Пазарджик, а не мястото на събитието, където се намира административния орган, от чийто незаконосъобразен акт са настъпили вредите. По горните съображения АССГ е приел, че не е местно компетентен да разгледа предявените искове, доколкото не е нито съдът по мястото на увреждането, нито съдът по настоящия адрес на ищцата, поради което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. С определение № 1351 от 08.04.2024 г., постановено по адм. дело № 33/2023 г., Административен съд – Пазарджик е повдигнал настоящия спор за подсъдност между него и Административен съд - София-град, като е приел, че местната подсъдност за разглеждане на искове по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 7 от ЗОДОВ е изборна, изборът се прави от ищеца и неговата воля не може и не следва да бъде подменяна. Неправилно АССГ бил приел, че мястото на увреждане е в гр. Пазарджик, а не в гр. София. АС- Пазарджик е заключил,че мястото на увреждане в случая е именно гр. София, тъй като в случаите, в които се претендират вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, за място на увреждането се приема мястото на издаване на незаконосъобразния административен акт, съответно – мястото на непредприемане на дължимите действия от страна на Съвета на нотариусите. По горните съображения и, доколкото искът по ЗОДОВ се предявява пред съда по чл. 7 от ЗОДОВ, избран от ищеца, АС - Пазарджик е приел, че делото е подсъдно на Административен съд -София град. Върховният административен съд намира, че в случая компетентен да се произнесе по обективно съединените искове е Административен съд - София град. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или чл.2в от ЗОДОВ / правното основание подлежи на уточнение от определения за местно компетентен административен съд /. Относно подсъдността на тези искове следва да се приложи специалната норма на чл. 7 от същия закон, тъй като исковете за обезщетения се разглеждат по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, където подсъдността не е уредена изрично. След като специалната разпоредба предвижда,че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения, то тя е изборна, като изборът се прави от ищеца. В случая не е налице съвпадение между мястото на увреждането - гр. София и актуалния вписан адрес на седалище на дружеството - ищец, поради което и предвид направения от ищеца категоричен избор в исковата молба следва да се приеме, че компетентен съд в настоящия случай се явява Административен съд – София град. Правилни са изводите на АС-Пазарджик, че при претенция за вреди от отменени като незаконосъобразни административни актове, мястото на увреждане по смисъла на чл.7 от ЗОДОВ е мястото на издаване на незаконосъобразните актове, т.е. гр. София. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че на Д. Найдекова е отказано вписване като нотариус с район на действие РС- Пловдив, а не Пазарджик, както неправилно е приел АССГ. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,