Определение № 278 от 20.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1488/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 980 от 22. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 1287/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 33367 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 1536/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 3 състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 1536/2017 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че определението на въззивния съд е неправилно и се прави искане за отмяната му. Релевират се доводи, че в случая не са налице предпоставките за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по частната касационна жалба П. К. и Б. К. изразяват становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, съответно за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определение № 33367 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 1536/2017 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 231 ГПК, тъй като с влязло в сила на 10. 06. 2017 г. определение производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – по общо съгласие на страните и в законоустановения шестмесечен срок от спирането на производството никоя от страните не е поискала възобновяването му. Съдът е изтъкнал, че доводите на частния жалбоподател [фирма] са бланкетни, тъй като в частната жалба не се сочи коя от кумулативно предвидените в нормата на чл. 231 ГПК предпоставки за прекратяване на производството по делото липсва. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Предвид позоваването от частния жалбоподател на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация трябва да се изтъкне, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай частният касатор само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното в изпълнение на указанията на администриращия жалбата апелативен съд изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението касаторът е повторил оплакванията си за нарушение на процесуалния закон и за необоснованост на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба, като твърди, че въззивният съд не е съобразил, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за прекратяване на производството по делото. Тези твърдения биха съставлявали основания за касиране на въззивното определение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно цитираната задължителна практика на касационната инстанция. Независимо от това следва да се изтъкне, че в случая касаторът прави общо позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да излага конкретни твърдения за допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 1287/2018 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение