Определение № 308 от 18.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. А. чрез пълномощник адв.А. С. срещу решение № 229 от 2.12.21г.по в.гр.дело № 487/21г.на Окръжен съд – Сливен,с което е потвърдено решение № 260386 от 24.06.21г.по в.гр.дело № 3249/20г.на Сливенския районен съд .С него е отхвърлен предявения от същата страна срещу „НАБ-КО“ЕООД [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.357 ал.1 КТ за установяване съществуване на трудово правоотношение между страните за периода от 1.01.2003г.- 31.12.11г.,като Е. Г. А. е заемал длъжността „технически директор“ срещу уговорено нетно месечно възнаграждение за периода 1.01.2003г.- 1.01.2004г.в размер на 1000 лв,; за периода от 1.01.2004г. – 1.01.2006г.в размер на 1200 лв; за периода от 1.01.2006г. – 31.12.2011г. в размер на 1500 лв, като решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника – КПКОНПИ. Настоящият съдебен състав на Трето г.о. на ВКС намира,че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове,с изключение на решенията по исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В разглеждания случай се касае за трудов спор, който е извън изключенията, посочени в цитираната разпоредба, подлежащи на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.