Определение № 41 от 29.10.2020 г. на ВКС по д. № 26/2020 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд /СРС/ и Административен съд София град /АССГ/ относно това кой е компетентния съд, който да разгледа искова молба вх.№.16143/9.06.20 по описа на АССГ, подадена от И. А. Б. – М. против Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ“Земеделие“/. АССГ е приел, че, доколкото се претендира заплащане на суми, спорът е имуществен; не се касае за претенция, която попада в изрично предвидените в чл.124 и чл.122 ал.3 ЗДСл хипотези, при които редът за разглеждане е по АПК пред съответния административен съд; при това положение, с оглед разпоредбата на чл.125 ЗДСл, спорът е подсъден на гражданските съдилища. За да повдигне препирня за подсъдност, СРС е приел, че се претендира сума като обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган-мълчалив отказ, който е бил отменен по съдебен ред. Поради това и, позовавайки се на разясненията на ТП №.2/14 от 19.05.15 на ВКС и ВАС /т.6/ и чл.128 ал.1 т.6 АПК, е намерил, че той следва да бъде разрешен при условията и по реда на ЗОДОВ, по реда, установен в АПК. Производството е образувано по искова молба, в която се твърди, че ищцата е заемала длъжност Директор на Дирекция „Инвестиционни схеми и подпомагане“ в ДФ“Земеделие“ за неопределено време по служебно правоотношение; на 13.03.17 то е било прекратено поради преминаването й на изборна длъжност /заместник изпълнителен директор на фонда/; възникналото за същата правоотношението впоследствие /със Заповед №.70/17.05.19/ е било прекратено на основание чл.338 КТ; на 20.05.19 тя е подала заявление до изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ /вх.№.02-6500/2503/ с искане на основание пар.7 от ПЗР ЗДСл, след прекратяване на възникналото от избор правоотношение, да заеме отново предходната си длъжност или друга равностойна такава; изпълнителният директор като орган по назначаването не е издал административен акт в срока по чл.149 ал.1 АПК, а мълчаливият му отказ е бил отменен с влязло в сила /на 27.04.20/ решение на АССГ /№.7617/5.12.19 по адм.д.№.6715/19/. При тези обстоятелства се претендира заплащане на обезщетение за вреди от отменения като незаконен мълчалив отказ за времето, през което ищцата е останала без работа /20.05.19-27.04.20/. Петчленният състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа така заявените претенции е Административен съд София град. Изложените в исковата молба твърдения са свързани с претендирано обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган – мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да изпълни задължение, произтичащо от императивна правна норма /пар.7 ПЗР ЗДСл/ - който е бил отменен по надлежен ред. Съгласно чл.128 ал.1 т.6 АПК всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са подведомствени на административните съдилища. Разпоредбата на чл.125 ЗДСл е неприложима, доколкото урежда процесуалния ред за разглеждане на имуществени спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи или длъжности лица /т.6 ТП 2/14 от 19.05.15 на ВКС и ВАС/ - каквато не е разглежданата хипотеза. С оглед изложените съображения, петчленният състав на ВКС и ВАС,