Определение № 21 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 15/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на Т. В. Т. срещу решение №421 от24.10.2012 г. постановено по гр..д. №447/2012 г. по описа на ОС-София,с което е потвърдено решение №73/12.04.2011 г. по гр.д. №2116/2011 г. ,с което е отхвърлен искът по чл.415 ГПК на касатора срещу П. Д. Б. установяване дължимостта по запис на заповед на сумата от 7000 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът по жалбата в писмения си отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС на 28.11.2012., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1 ал.1, т.8 ТЗ, тъй като вземането се претендира на основание запис на заповед и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение