Определение № 926 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 125/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Иванова С. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. М. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г отд., от 11.10.2011г. по в.гр.д. № 964/2011г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 42 с-в, от 17.07.2009г. по гр.д. № 816/2008г., с което е отхвърлен предявеният от В. Иванова С. против Ю. Георгиева С. иск за обявяване за недействителен на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2001г. с нот. акт № 112/2001г. Ответницата по касация Ю. Георгиева С. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. Иванова С. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа на лице извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часът на извършване на нотариалното действие, и съответно мястото и часът на нотариалното действие задължителни реквизити ли са на нотариалното удостоверяване на подписа”. Прилага съдебна практика. ВКС намира, че така поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като ищцата /касатор/ не е заявила като основание за нищожност на сделката нищожност на нотариалното удостоверяване по някоя от хипотезите на чл. 576 ГПК. П. на исковата молба е за прогласяване за нищожна на сключената между страните покупко-продажба поради липса на съгласие и липса на насрещна престация /т.е. поради привидност, тъй като договорът прикрива дарение/. Липсата на съгласие е обоснована с твърдения за неистинност на пълномощното, с което ответницата е извършила сделката. Исковата молба не съдържа фактически обстоятелства за нарушение на чл. 580, т. 1 ГПК, каквито доводи се развиват в касационната жалба и в изложението. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Водим от горното ВКС