Определение № 1509 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1846/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4448/20.02.2023 година, подадена от Я. К. С., срещу решение № 30/12.01.2023 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1812/2022 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1868/10.06.2022 година на Районен съд Варна, 49-ти състав, постановено по гр. д. № 13 002/2021 година с което упражняването на родителски права по отношение на детето П. П. И. е предоставено на бащата П. П. И. и е определено местоживеене на детето на настоящия адрес на бащата П. П. И.; упражняването на родителски права по отношение на детето В. П. И. е предоставено на бащата П. П. И. и е определено местоживеене на детето на настоящия адрес на бащата П. П. И.; определен е режим на лични контакти на майката Я. К. С. с децата П. П. И. и В. П. И., както следва: всяка първа седмица от месеца за времето от 18. 00 часа в петък (или след края на учебните занятия при втора смяна на училище) до 12.00 часа в неделя с преспиване при майката; всяка трета седмица от месеца за времето от 18. 00 часа в петък (или след края на учебните занятия при втора смяна на училище) до 12. 00 часа в неделя с преспиване при майката, което да бъде осъществено на територията на [община]; на рождения ден на майката (15.06.) всяка година за времето от 12. 30 часа до 22. 00 часа; всяка четна година през коледната ваканция за времето от 10. 00 часа на 25.12. до 22. 00 часа на 29.12.; всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 22. 00 часа на 30.12. до 22. 00 часа на 03.01.; всяка четна година през великденската ваканция за времето от 10.00 часа на първия ден до 22.00 часа на втория ден, а всяка нечетна година-за времето от 10. 00 часа на втория ден до 22. 00 часа; през лятната ваканция на децата-два пъти по 20 дни, които не съвпадат с ползваният платен годишен отпуск на бащата; в случай, че рожденият ден на бащата (08.08.) съвпадне в ден на осъществяване на режим на лични отношения с майката, децата ще останат в дома на бащата; осъдена е Я. К. С. да заплаща в полза на детето П. П. И. чрез неговия баща и законен представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177.50 лева с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба (08.09.2021 година) до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменяне, като бъде приспаднат размера на заплатените през периода по постановените привременни мерки издръжки, на основание член 143 от СК; осъдена е Я. К. С. да заплаща в полза на детето В. П. И. чрез неговия баща и законен представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177.50 лева с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба (08.09.2021 година), до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменяне, като бъде приспаднат размера на заплатените през периода по постановените привременни мерки издръжки, на основание член 143 от СК. В касационната си жалба Я. К. С. излага доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху децата В. П. И. и П. П. И. да бъде предоставено на нея, като на бащата П. П. И. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба П. П. И. е подал отговор на същата с вх. № 7220/21.03.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 30/12.01.2023 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1812/2022 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение. Я. К. С. е била уведомена за обжалваното решение на 19.01.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4448/20.02.2023 година, като 12.02.2023 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: ране на интересите на децата, включващи създаване и поддържане на чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което щяло да съдейства за правилното им възпитание, развитие, спокойствие и самочувствие. Обстоятелството, че майката живеела в сравнително отдалечено от [населено място] място, не следвало да се отразява на положението на децата, като в този смисъл била и константната практика на ВКС. Предвид изложените цели и критерии определеният от първоинстанционния съд лежим на лични отношения се явявал подходящ. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Я. К. С. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото-приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? и за това длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните и направените от съда изводи?. Излагат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с разрешенията на ППВС № 1/12.11.1974 година, решение № 196/21.12.2018 година, постановено по гр. д. № 1101/2018 година, решение № 8/15.02.2019 година, постановено по гр. д. № 1953/2018 година, решение № 254/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 940/2019 година, решение № 51/08.07.2020 година, постановено по гр. д. № 4140/2019, година решение № 80/03.08.2020 година, постановено по гр. д. № 3922/2019 година, решение № 176/08.12.2020 година, постановено по гр. д. № 1326/2020 година, решение № 60 169/17.06.2021 година, постановено по гр. д. № 3484/2020 година, седемте по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 152/20.06.2018 година, постановено по гр. д. № 4184/2017 година, решение № 242/06.11.2019 година, постановено по гр. д. № 3700/2018 година и решение № 98/24.08.2020 година, постановено по гр. д. № 4394/2019 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените въпроси са свързани помежду си, като третия въпрос се поглъща от първия, но и двата е не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна до касационно обжалване. При постановяването на решението съставът на въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето, включително и социалното обкръжение на двамата родители. Тези обстоятелства не са изчерпателно изброени, като съдът може и е длъжен да вземе предвид и всички други обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за упражняването на родителските права. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях, като се има предвид и това, че изброяването им не е изчерпателно, а примерно и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДет. Съставът на Окръжен съд Варна е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на тях и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето. Въззивният съдебен състав е съобразил и установената в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. Съгласно същата дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. След собствените си фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция. В последните два случая ще се изрази непрекият резултат от дейността на въззивния съд, по проверка на обжалваното решение, отразен в диспозитива му - да остави в сила или да постанови ново решение, след като отмени изцяло или частично решението на първата инстанция. При това въззивният съд трябва да изгради фактическите си и правни изводи по съществото на спора след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, без да игнорира или да дава предимство на някои от тях, а при противоречие между някои от тях да посочи на кои дава вяра и на кои не, като обоснове този си извод. Въз основа на тази преценка на доказателствата съдът трябва да отговори на всички твърдения, доводи и възраженията на страните, като в мотивите на решението си посочи, кои от тях приема за установени и кои не. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 30/12.01.2023 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1812/2022 година, по подадената срещу него от Я. К. С., касационна жалба с вх. № 4448/20.02.2023 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Я. К. С. ще трябва да заплати на П. П. И. сумата от 1500.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение