Определение № 850 от 08.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1508/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. Д. против решение № 10001 от 17.01.2023 г. по т.д. № 5192/2019г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „Първа инвестиционна банка“АД, [населено място] чрез пълномощника си – юрк. П. Б. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Д., чрез пълномощника си – адв.А. Т. е поддържала че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.Поставен е въпросът: „ Необходимо ли е уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост .“ Страната е посочила, че съдът приел, че не е необходимо такова уведомяване в противоречие с изброена съдебна практика на ВКС. Разгледани са няколко решения, от които са възпроизведени части от мотиви и е възпроизведена касационната жалба буквално относно това, че не е връчена надлежно нотариалната покана за уведомяването от банката. Страната е посочила още, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. Заявено е кратко, че съдът бил допуснал „ явна необоснованост“, като са възпроизведени накратко части от определение на ВКС № 127/18г. по ч. гр.д. 866/18г. на ВКС, ІV г.о. относно дефинитивността на основанието. Други доводи не са развити. Касаторът Д. не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, а изцяло е поставен в контекста на поддържаната в производството защитна теза на страната, съдържателно изразена като твърдения, неустановени по спора.Този извод се налага, поради това, че въззивният съд изрично е приел позовавайки се на тълкувателна практика на ВКС, че банката задължително следва да уведоми длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг, което в случая не е направено. Т.е. съдът изрично е констатирал че банката не е уведомила редовно длъжника, поради което и така поставен въпросът е без правно значение за изхода на спора. Развитите доводи от касатора Д., съставляващи оплакване за неправилност и буквално възпроизвеждане на оплакванията от касационната жалба, съдържат неправилна интерпретация на мотивите на състава, който изцяло е съобразил цитираната от касатора практика и е споделил изрично нейното разбиране за нередовно връчване на нотариалната покана, като е разглеждал правно хипотеза, при която предсрочната изискуемост на дълга не е била надлежно обявена на длъжника.. Касаторът Д. е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея чрез твърдение, неподкрепено с други доводи освен краткото, че решението е „ явно необосновано“ и с лаконични обобщения относно съдържанието на основанието, които критерии страната не е приложила към случая. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, което същата е извела от актове на ВКС, но не се е съобразила с очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като следва да се отбележи, че оплакването за неправилност, послужило като мотив и за твърдението за наличие на основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е ирелевантно към изложените по-горе хипотези. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.8, вр. чл.37 ЗПП на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски - юристконсултско възнаграждение в размер на 200лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение