Определение № 2945 от 13.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 862/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу въззивно решение на Ямболски окръжен съд.

Ищецът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорва жалбата. Третото лице - помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 КЗ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 24 230,23 лв. заплатено по застраховка “Каско” застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на 2503,79 лв. за времето до предявяване на исковете.

За да постанови решението си, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК. По оплакванията във въззивната жалба е приел за установено въз основа на представените писмени доказателства, показанията на водача на застрахования автомобил и заключението на автотехническата експертиза, че повредите по застрахования автомобил са настъпили при преминаване през неравност - „дупка“ - на пътното платно на автомагистралата. Намерил е за неоснователно и възражението за платено от ищеца застрахователно обезщетение в размер по-висок от дължимия съгласно уговореното в застраховката, че при невъзможност застрахованият да представи някои от необходимите документи застрахователното събитие може да бъде прието от застрахователя за доказано на база писмена декларация на застрахования, като в такъв случай обезщетението се ограничава до 10 % от застрахователната сума. В тази насока съдът е посочил, че макар и да не е бил представен протокол, удостоверяващ настъпването на произшествието, такъв не е бил съставен поради отсъствието на нормативно установените предпоставки за това, доколкото произшествието не е настъпило в резултат на сблъсък с друго превозно средство.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на ответната страна за извършени ремонтни дейности в процесния участък и представени писмени доказателства в тази насока и при липса на нужните знания следва ли съдът да назначи служебно експертиза с вещо лице, специалист в съответната област; и

• допустимо ли е третото лице (причинителя/отговорния за вредата) да може да противопоставя на суброгиралия се по реда на чл. 410 КЗ застраховател възражения, произтичащи от правилността (основателността) на плащането, направено по валиден застрахователен договор.

Поддържа се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена практика на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не се установяват основания за допускане на касационното обжалване.

Значението на първия въпрос се обосновава с доводите, че въззивният съд не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба възражение за извършен ремонт на пътния участък, както и представените във връзка с него писмени доказателства. Поддържа се по-нататък, че за постановяването на мотивирано и логически обосновано решение е било необходимо съдът служебно да назначи експертиза от специалист по пътно строителство.

Във връзка с така поставения въпрос не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първата част на въпроса е установена последователна практика на ВКС, съгласно която въззивният съд като съд по същество е длъжен да обсъди и да изложи съответните мотиви по всички доказателства, факти и доводи на страните, които са допустими и относими към предмета на въззивното производство, определен съгласно чл. 269 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК е споделил съображенията на първата инстанция, че наличието на препятствие на пътя не се опровергава от факта на извършения от третото лице - помагач ремонт на пътния участък, тъй като извършването на такъв ремонт през м. ноември 2020 г. не изключва възможността за поява на дупки след зимния сезон и към момента на произшествието през м. март 2021 г. След като по този начин и двете инстанции по същество са приели за доказано извършването на твърдения ремонт, липсата на самостоятелно обсъждане на представените в тази насока писмени доказателства не представлява отклонение от посочената практика. Що се отнася до доказателственото значение на този факт за обусловения фактически извод за наличието или не на неравност на пътя (повреда на пътната настилка) и евентуално свързаното с него задължение на въззивния съд за служебно назначаване на експертиза, в какъвто смисъл е втората част на въпроса, следва да се отбележи, че във въззивната жалба, макар и с позоваване на факта на ремонта и на представените за него писмени доказателства, не се съдържа необходимото съгласно чл. 260, т. 3 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК оплакване за неправилност на приетото от първата инстанция, че предхождащият по време ремонт не изключва последващото настъпване на правнорелевантния факт - неравност на пътната настилка, а изложените доводи са в насока оспорване на доказателствената стойност на изслушаното пред първата инстанция експертно заключение относно механизма на произшествието. С оглед на това и по втората част на въпроса не се установява отклонение от задължителната практика, установена с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС-ОСГТК, съгласно която въззивният съд е длъжен служебно да допусне експертиза само когато въззивната жалба съдържа оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна (каквото оплакване в случая липсва), както и при необходимост от служебно прилагане на императивна материална норма (какъвто въпрос по настоящото дело не е поставян). Третото основание е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, каквото в случая също не е налице с оглед посочената по-горе липса на надлежно оспорване на извода, че фактът на ремонта не изключва възможността от възникване впоследствие на неравности на пътната настилка, поради което и като не е назначил служебно експертиза от специалист по пътно строителство, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика по т. 3 от ТР № 1/2013 г.

Вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросът се отнася до възможността причинителят на вредата да противопостави на застрахователя в производството по иска по чл. 410, ал. 1 КЗ възражения, основани на застрахователния договор - за липса на основание за плащане на застрахователното обезщетение изобщо или за наличие на обстоятелства, обусловящи действителен размер на обезщетението, по-нисък от размера на платеното в полза на застрахования. В разглеждания случай въззивният съд не е отрекъл тази възможност, а е разгледал по същество противопоставените от жалбоподателя възражения, в частност възражението за липса на съставен протокол за произшествието, с което именно е свързан поставеният въпрос. От тази гледна точка въпросът се явява неотносим към обоснования в мотивите извод за неоснователност по същество на това възражение.

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочи, че освен позоваването на тази разпоредба и бланкетното твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, конкретни доводи не са изложени.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдът