Определение № 2980 от 23.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1544/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД против разпореждане №430/08.05.2025г., постановено по гр.д. №35/2025г. по описа на Окръжен съд- Сливен, с което е върната касационна жалба вх.№ 2517/22.04.2025г. на дружеството против въззивно решение от 19.03.2025г. по в.гр.д. №35/2025г. на ОС- Сливен, като недопустима. Жалбоподателят атакува прекратителното разпореждане като неправилно. Поддържа, че с предявения установителен иск се претендира установяване на вземане по търговска сделка, обаче съдът приел, че липсва сключена търговска сделка и поради това е отхвърлил искът като недоказан. Поради възприетото от съда счита, че в случая не е налице ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С разпореждане №430/08.05.2025г., постановено по в.гр.д. №35/2025г. на Окръжен съд- Сливен касационната жалба на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД против постановеното въззивно решение по същото дело е върната на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Съдът намира, че спорът е между търговци във връзка с упражняваната от тях дейност, делото има характер на търговско и доколкото цената на иска е под 20 000 лева, атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Делото е образувано пред Районен съд- Сливен по предявени от „Енерджи лайф трейд“ ЕООД против „Водоснабдяване и Канализация- Сливен“ ООД искове по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3617/2023г. на РС- Сливен. С процесната заповед за изпълнение №1964/11.09.2023г. по ч.гр.д.№ 3617/2023г. на РС- Сливен е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество сумата 16 904.64 лева, представляваща главница по фактура №6/15.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2023г. до окончателното изплащане; сумата 4 904.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 08.09.2023г.; сумата 1 827 лева, представляваща разноски по делото. Ищецът твърди, че сумата 16 904.64 лева е цена на доставени ел.материали и ел.оборудване, приети от ответника на 15.12.2020г. Ответникът е оспорил иска с възражения, че няма сключен договор за продажба на процесните стоки с ищеца, че не е подписал фактурата, нито приемо-предавателния протокол, че не получил стоките. С постановеното по делото решение от РС- Сливен са отхвърлени исковете като неоснователни, поради недоказване сключване на договор за търговска продажба. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, като съдът е приел, че между страните не е доказано сключването на договор за продажба, нито трайни търговски отношения за продажба на електроматериали и оборудване. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предмет на делото е търговски спор- ищецът „Енерджи лайф трейд“ ЕООД претендира по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415, ал.1 установяване на вземания, за които твърди, че са дължими на основание фактура, издадена по договор за търговска продажба между „Енерджи лайф трейд“ ЕООД и „Водоснабдяване и Канализация- Сливен“ ООД. Договорът за търговска продажба е абсолютна търговска сделка, страните по делото са търговци и спорът между тях във връзка с изпълнение на сделката е търговски, а образуваното дело за неговото разрешаване е търговско. Изходът на спора, т.е. дали искът е уважен или е отхвърлен, включително поради недоказване на търговското правоотношение, е ирелевантно обстоятелство за преценката на вида на делото. Безспорно размерът на всяка от исковите претенции, произтичащи от търговската сделка, е с цена под 20 000 лева, поради което решението по делото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд